След погребението баща му го повика в кабинета си, втренчи в него тежкия си мрачен поглед и каза:
— Ти я уби. Бил си пиян. И не си й дал каска. Ако имаше каска, щеше да е жива. Махай се от къщата ми, не искам повече да те виждам.
Знаейки тежкия и безкомпромисен характер на баща си, Джон не посмя да му противоречи. Още същата вечер събра нещата си и напусна дома.
По това време той учеше в трети курс на Математическия факултет в Оксфордския университет. След като излезе от къщи, му се наложи да изостави и университета…
Продължи да живее, без да пречи някому, без никого да засяга, задоволявайки се със скромното положение на редови програмист.
От време на време Джон се срещаше с момичета. Най-често това бяха проститутки, те не му отнемаха много време и струваха значително по-евтино от нормалните приятелки. Джон два пъти преживя истински романи. И двата пъти приятелките му го напуснаха. Захвърлиха го, защото не искаше да ги допусне в личния си живот дотолкова, че да имат правото да престъпят прага на жилището му.
Джон не се отчая. Важното бе, че компютърът винаги е до него.
2.
Програмите, които Джон създаваше само за себе си, бяха съвършени. Той направи една програма, която пишеше музика — всякаква: популярна, класическа — с няколко зададени параметъра, а след това записваше върху музиката гласове. Програмата сама подбираше текстовете на композициите — тя ги вземаше от база данни на световната литература, а самата база Джон събираше троха по троха в продължение на четири месеца.
Нищо не можеше да се каже, това бе една съвършена програма. Джон я унищожи, когато разбра, че ако програмата види бял свят, композирането на музика няма да има никакъв смисъл. От това човечеството щеше да загуби много, а Джон Уотсън нямаше да получи нищо.
Джон дълго мисли върху това. Нима само един-единствен човек може дотолкова да промени света? И главното бе, че за това не бяха необходими почти никакви усилия. Тази мисъл и изплаши, и развесели Джон. За пръв път в живота му се бяха проявили месиански наклонности, за които той по-рано не бе подозирал.
Веднъж Джон седеше в офиса и от нямане какво да прави зареди в компютъра игра, която сам беше измислил и върху която бе работил през последните няколко месеца. Играта се наричаше „Анархия“. Главни действащи лица в нея бяха убийци, изнасилвачи, маниаци, извратени типове, крадци и проститутки. Играещият сам можеше да избере какъв иска да бъде. Смисълът на играта беше за минимално време да се нанесат колкото може повече вреди на обществото. Дали чрез масови убийства или чрез грандиозни афери, или просто с помощта на малък държавен преврат, който след това се превръщаше в грандиозен пожар, изгарящ съвременната цивилизация.
Увлечен от играта, Джон не забеляза, че шефът му е спрял до него. Той не знаеше откога шефът е зад гърба му, наблюдавайки действието, което се развиваше на екрана.
— Забавно нещо — избоботи шефът.
Джон трепна и набързо затвори играта.
— Сам ли я измисли? — попита шефът.
— Да — кимна Джон.
— Хм… Интересно. А защо? Нали разбираш, че не можем да пуснем на пазара подобна игра?
— Да, знам — каза Джон.
— Тогава защо си я направил? Играта е сложна, употребил си много време и сили. Не ти ли беше жал да ги губиш за такава глупотевина?
— Направих играта в свободното си време — каза Джон.
— Толкова по-зле за тебе.
Известно време мълчаха. След това шефът каза:
— Странен тип си ти, Джони. Нима ти доставяше удоволствие да осакатяваш и убиваш ония ученички?
(В днешната игра Джон си бе избрал ролята на маниак-касапин.)
— Шефе, това е само игра — сви рамене Джон. — Тук нищо не става наистина.
— Не е истинско, казваш? Маниаците в истинския живот също мислят точно така. На тях също им се струва, че проливат неистинска кръв. Струва им се, че всичко, което правят, е само игра.
— Мистър Бигъл, но аз…
— Млъкни! Самият аз имам две дъщери. И ще изтръгна краката на всеки, който се осмели да ги докосне. Чу ли ме, Джони?
— Да, шефе, чух ви.
— Е, след като си ме чул, то изтрий тази мръсотия! Веднага!
Джони я изтри.
— Сега е добре — каза шефът, внимателно наблюдавайки действията на Джон. — Ако те хвана още веднъж, ще те изхвърля на улицата със собствените си ръце.