Залата отново се събуди.
— И какво ще правим сега? — попитах.
— Как какво! — избухна Шърууд. — Писано е: ще търсим крачето на тази пантофка.
Все пак аз бях командир и трябваше да направя още един опит.
— А Земята? Няма ли да се обадим на Земята?
— Не бъди наивник, Антошка. Никой няма да ни повярва.
Ясно.
Сега всеки е в каютата си и се подготвя за старта към Юпитер. Шърууд искаше да подреди записките си по физика на междузвездната плазма, а Роланд отново да погледне колекцията си от стари пощенски марки. След петнадесет минути ще се съберем в командната зала. И тръгваме.
Използвах почивката, за да подготвя този запис за теб. Ще включа автоматичния предавател и скоро ще го имаш.
Още ли не вярваш? Ако е така, нямам повече какво да ти кажа.
И все пак най-странното в чудесата, както е рекъл един древен мъдрец, е, че те се случват. Особено красивите чудеса.
Не знам какво ни очаква на Юпитер, не мога да си го представя. Но ти гледай вечер с телескоп Червеното петно, по него най-добре ще разбереш дали сме победили.
Не ти казвам сбогом.
Може би ще бъде страшно. Но ние винаги трябва да тръгваме, щом Доброто ни вика.
Нали, момчето ми?