— Освен ако не е изял онова човече и е умрял. Юстас би отровил всекиго! — отбеляза Райнс. Но го каза под носа си и никой не го чу.
Но по-късно през нощта Луси я събудиха много тихо и тя видя, че цялата група се е скупчила и разговаря шепнешком.
— Какво има? — попита Луси.
— Всички трябва да сме твърди докрай! — каза Каспиан. — Един дракон току-що излетя над върховете на дърветата и се приземи на брега. Да, боя се, че наистина е между нас и кораба. И стрелите не вършат работа при дракони. А и те изобщо не се страхуват от огън.
— С позволението на Ваше величество… — започна Рипичийп.
— Не, Рипичийп! — отвърна решително кралят. — Ти няма да влизаш в двубой с него. И ако не ми обещаеш, че ще ми се подчиниш, ще наредя да те вържат. Трябва само да го наблюдаваме внимателно и веднага щом съмне, да слезем на брега и да поведем битка с него. Аз ще бъда начело. Крал Едмънд ще бъде от дясната ми страна, а лорд Дриниан от лявата. Няма какво друго да се планира. След няколко часа ще съмне. След час да се раздаде храна и каквото е останало от виното. И нека всичко се върши безшумно.
— Може би ще си отиде — каза Луси.
— Тогава ще бъде още по-лошо — възрази Едмънд, — защото няма да знаем къде е. Ако в стаята има оса, аз искам да мога да я виждам.
Остатъкът от нощта премина бавно и ужасяващо. Когато разпределиха храната, макар да знаеха, че трябва да се хранят, мнозина отказаха поради липса на апетит. Часовете минаваха мъчително, преди да се развидели и птиците да запеят наоколо. Стана по-студено и по-влажно отколкото през нощта.
— Напред, приятели! — повели Каспиан.
Те станаха, всички с мечове в ръце, и образуваха плътна група. Луси бе в средата, а Рипичийп — на рамото й. Беше по-добре, отколкото да седят и да чакат. Всички се почувстваха по-привързани към другарите си от обикновено. Миг по-късно потеглиха напред. Когато стигнаха до края на гората, вече просветляваше. И там, на пясъка, като гигантски гущер или гъвкав крокодил, или като змия с крака лежеше драконът — огромен, страшен и изгърбен.
Щом ги видя, вместо да се изправи и да почне да бълва огън и дим, драконът се отдръпна — може да се каже, че нагази в плитчините на залива.
— Защо ли така си клати главата? — зачуди се Едмънд.
— А сега кима — забеляза Каспиан.
— Нещо капе от очите му — каза Дриниан.
— О, не виждате ли, че плаче — извика Луси. — Това са сълзите му.
— Не бих се доверил на това, мадам — рече Дриниан. — Така правят и крокодилите, за да ти отвлекат вниманието.
— Поклати си главата, когато каза това — отбеляза Едмънд. — Все едно иска да каже „Не!“. Виж, пак го направи.
— Мислите ли, че разбира какво си говорим? — запита Луси.
Драконът закима енергично.
Рипичийп се смъкна от рамото на Луси и пристъпи напред.
— Драконе — разнесе се пискливият му глас, — разбираш ли човешка реч?
Драконът кимна.
— А можеш ли да говориш?
Той поклати глава.
— Тогава няма смисъл да те питаме каква работа имаш тук — заключи Рипичийп. — Но ако си съгласен да се закълнеш в приятелство към нас, вдигни предния ляв крак над главата си.
Драконът изпълни това, но тромаво, защото този крак му беше изранен и подут от златната гривна.
— Ей, вижте! — извика Луси. — Нещо не е наред с крака му. Горкият, може би затова плаче. Може да е дошъл при нас, за да го излекуваме, също както Андрокъл и лъва.
— Внимавай, Луси! — предупреди Каспиан. — Това е много умен дракон, но може да ни лъже.
Но Луси вече бе изтичала към дракона. Следваше я Рипичийп толкова бързо, колкото можеха да тичат късите му крачета. След това дойдоха и момчетата с Дриниан.
— Покажи ми болната си лапичка — подкани го Луси. — Може би ще мога да я излекувам.
Драконът, който преди беше Юстас, протегна изранения си крак с радост. Спомни си как, преди да се превърне в дракон, лекарството на Луси го бе излекувало от морската болест. Но бе разочарован. Вълшебната течност намали подутината и облекчи болката, но не можа да разтвори златото.
Сега всички се бяха събрали да наблюдават операцията, но Каспиан внезапно възкликна:
— Вижте това!
Той гледаше гривната.
Глава седма
Как завърши приключението
— Какво да видим? — попита Едмънд.
— Вижте герба върху златото — отговори Каспиан.
— Малък чук с диамант над него като звезда — каза Дриниан. — Ей, ами че аз съм го виждал и преди.
— Виждал си го? Разбира се, че си го виждал. Това е гербът на една велика нарнийска фамилия. Гривната е на лорд Октесиан!