След няколко дни „Разсъмване“ — с нова мачта, пребоядисан и добре запасен — бе готов да отплава. Преди да вдигнат котва, Каспиан нареди да изсекат следния надпис върху една скала, обърната към залива:
ОСТРОВ НА ДРАКОНА
ОТКРИТ ОТ КАСПИАН, КРАЛ НА НАРНИЯ И ПР.
В ЧЕТВЪРТАТА ГОДИНА
ОТ ЦАРУВАНЕТО МУ
ВЕРОЯТНО ТУК Е НАМЕРИЛ СМЪРТТА СИ
ЛОРД ОКТЕСИАН
Би било хубаво и донякъде вярно да кажа, че „оттогава насетне Юстас бе различно момче“. За да бъда съвсем точен — той започна да става различно момче. Понякога се връщаше към предишното състояние. Имаше и много дни, в които можеше да бъде много досаден. Но няма да отбелязвам по-голямата част от тях. Лечението бе започнало.
Гривната на лорд Октесиан имаше странна съдба. Юстас не я искаше и я предложи на Каспиан. Каспиан я предложи на Луси, но тя също не я пожела.
— Добре тогава, нека да я хване, който може — извика Каспиан и я подхвърли във въздуха.
Това беше в момента, когато всички стояха и гледаха надписа. Гривната се издигна нагоре, проблесна на слънцето и се закачи като обръч на една издатина на скалата. Никой не можеше да се изкачи дотам, за да я вземе, както и никой не можеше да слезе дотам, за да я вземе отгоре. Доколкото ми е известно, тя все още виси на онази скала и може би ще виси до края на света.
Глава осма
Два пъти ни се размина!
Всички бяха в добро настроение, когато „Разсъмване“ отплава от Острова на дракона. Веднага щом излязоха от залива, задуха попътен вятър. Рано на следващата сутрин достигнаха до непознатата суша, която някои от тях вече бяха видели, летейки над планините, докато Юстас още беше дракон. Беше равен зелен остров — необитаем, с изключение на зайците и няколкото диви кози. Но по развалините от каменни колиби и почернелите места, където сигурно са били огнищата, те решиха, че до неотдавна там са живели хора. Имаше и кости, и счупени оръжия.
— Работа на пирати — рече Каспиан.
— Или на дракон — каза Едмънд.
Единственото друго нещо, което откриха, бе малка лодка (или кану), изоставена на пясъка. Беше направена от кожа, опъната върху върбова рамка, и съвсем мъничка — дълга едва около метър, — а веслото към нея бе със съответната големина. Те сметнаха, че или е направена за дете, или обитателите на този остров са били джуджета. Рипичийп реши да я задържи, тъй като размерът й беше точно като за него, и затова я качиха на борда. Нарекоха находката си Опожарения остров и преди пладне отплаваха.
Около пет дни духа южен-югозападен вятър и те не видяха никаква суша, нито риби, нито гларуси. После един ден валя чак до следобед. Юстас изгуби две партии шах от Рипичийп и взе да прилича на предишния неприятен образ, а Едмънд заяви, че предпочита да бяха заминали за Америка със Сюзан. Тогава Луси погледна през прозорците на кърмата и каза:
— Хей, мисля, че спира да вали. А какво е това?
При тези думи всички се покатериха на задната палуба и откриха, че дъждът е спрял и че Дриниан, който бе на вахта, също бе вперил поглед в някакъв предмет зад кърмата. Или по-скоро в няколко предмета. Те приличаха малко на гладки кръгли камъни — една цяла редица с разстояние помежду им около петнадесет метра.
— Не може да са скали — тъкмо казваше Дриниан, — защото не бяха там преди пет минути.
— А едно от тях току-що изчезна — извика Луси.
— Да, а едно друго се показа — добави Едмънд.
— И то по-близо — уточни Юстас.
— Гръм и мълнии! — възкликна Каспиан. — Цялото нещо се движи насам.
— И то с много по-голяма скорост, отколкото ние можем да плаваме, сир — рече Дриниан. — Ще се изравни с нас след минута.
Всички затаиха дъх, защото не е много приятно да бъдеш преследван от неизвестен предмет нито на сушата, нито в морето. Но този предмет се оказа нещо далече по-опасно, отколкото можеха да подозират. Изведнъж, на разстояние от бакборда само половин игрище за крикет, от водата се подаде страховита глава.
На цвят бе зелено-розова с лилави петна — освен по местата, където имаше залепнали миди — и с формата на конска глава, само че без уши. Очите й бяха огромни — пригодени за гледане в мрачните дълбини на океана, а устата й бе пълна с двойни редици остри зъби като на риба. Тя бе закрепена на нещо, което те отначало помислиха, че е огромна шия, но след като от нея се показа все по-голяма и по-голяма част, всички разбраха, че не е шия, а тяло. Пред очите им бе съществото, което мнозина неразумно бяха пожелавали да видят — Морската змия. Гънките на огромната й опашка се виждаха надалеч и се показваха на равни разстояния на повърхността. А в този миг главата й се извисяваше по-високо от мачтата.