Също като конска муха, която не можеш да убиеш. Или едва доловим мирис на газ, който не можеш да разбереш откъде идва. Какво пропусках?
Отново опитах да се свържа с Ливън и когато чух гласовата поща, се обадих на Еди Кеола. Той би трябвало да знае как да открия Барбара и Ливън.
Нали това му беше работата.
53.
Кеола излая името си в телефона.
— Еди, Бен Хокинс се обажда. Гледа ли новините?
— По-лошо от това. Видях го на живо.
Детективът ми каза, че бил в „Айланд Брийзис“, откакто новината за смъртта на Джулия Уинклър стигнала до полицията. Видял как изнасят трупа и говорил с полицаите, дошли на местопрестъплението.
— Приятелката на Ким е била убита. Можеш ли да повярваш? — рече Кеола.
Казах му, че не съм могъл да се свържа със семейство Макданиълс, нито с шофьора им и го попитах дали знае къде са отседнали Барб и Ливън.
— В някакъв долнопробен хотел на източния бряг на Оаху. Барб ми каза, че не знае името.
— Може би проявявам параноя — рекох, — но съм разтревожен. Не е типично за тях да изчезват така.
— Ще се срещнем в хотела им след час — каза Кеола.
Пристигнах в „Уайли Принсес“ малко преди осем сутринта. Бях се запътил към рецепцията, когато чух Еди Кеола да вика името ми. Той прекоси с бързи крачки мраморното фоайе. Изрусената му коса бе мокра и разрошена, а лицето — изпито от умора.
Мениджърът на хотела беше млад мъж с модна връзка за сто долара, а върху табелката, забодена на ревера на синьото габардинено сако, пишеше: Джош Роджърс.
Когато приключи разговора си по телефона, двамата с Кеола му съобщихме проблема си — че не можем да открием двама от гостите им, нито шофьора, осигурен от хотела. Добавих, че сме загрижени за безопасността на семейство Макданиълс.
Роджърс поклати глава.
— Сред служителите ни няма шофьори и не сме наемали никого, за да обслужва господин и госпожа Макданиълс. Не и човек на име Марко Беневенуто, нито когото и да било друг. Хотелът ни няма подобна практика и никога не е имал.
Аз го гледах слисано, опитвайки се да асимилирам чутото.
— Защо тогава шофьорът е казал на семейство Макданиълс, че е нает от хотела и управата заплаща услугите му? — попита Кеола.
— Не познавам този човек — заяви Роджърс. — Нямам никаква представа. Трябва да попитате него.
Кеола показа личната си карта и обясни, че е нает от семейство Макданиълс, като помоли да го заведат в стаята им.
След като се консултира с шефа на охраната, Роджърс се съгласи. Взех телефонния указател и се настаних в едно от плюшените кресла във фоайето. В Мауи имаше пет агенции, които даваха лимузини под наем, и аз бях успял да позвъня на всички, когато Еди се отпусна тежко в креслото до мен.
— Никой не е чувал за Марко Беневенуто — осведомих го. — Името му не фигурира никъде на Хаваите.
— Стаята на семейство Макданиълс е празна — рече Кеола. — Сякаш двамата никога не са били там.
— Какво, по дяволите, означава това? Барбара и Ливън са напуснали града, а дори не знаеш къде са отишли?
Въпросът ми прозвуча по-скоро като обвинение. Нямах подобно намерение, но паниката ми нарастваше с всяка изминала минута. На Хаваите рядко ставаха престъпления. А ето че в течение само на една седмица-две момичета бяха умъртвени. Ким все още бе изчезнала, а сега родителите й и шофьора им също ги нямаше.
— Казах на Барбара, че аз би трябвало да отида в Оаху — заговори детективът. — Тези туристически обекти са отдалечени и недотам цивилизовани. Но Ливън ме разубеди. Настоя да остана тук и да се концентрирам върху търсенето на Ким.
Кеола подръпваше нервно лентата на китката си и дъвчеше долната си устна. Ето ни двамата, бивши ченгета без препоръчителни характеристики, които се опитваха да проумеят какво става.
54.
Фоайето на „Уайли Принсес“ изглеждаше като циркова площадка. На рецепцията се бе извила опашка от германски туристи, група малчугани молеха градинаря да им позволи да нахранят рибките кои, а в другия край имаше представяне на туристическите атракции чрез клипове и диапозитиви, придружени от местна музика.
Сякаш двамата с Еди Кеола бяхме невидими. Никой не ни обръщаше внимание.
Аз бях започнал да отмятам фактите един по един, свързвайки Роса с Ким, Ким с Джулия и с шофьора Марко Беневенуто, който бе излъгал и мен, и семейство Макданиълс, а сега бе изчезнал.
— Какво мислиш, Еди? Виждаш ли връзката? Или въображението ми е прекалено развинтено?
Кеола въздъхна шумно.