Останах загледан нямо сред тълпите, докато не чух откъм площад „Андре Малро“ воя на полицейските сирени.
Очевидно бяха съобщили за изстрелите. Освен това ме бяха видели да тичам с оръжие в ръка.
Пъхнах „Ругер“-а на Анри в дълбоката саксия с цветя пред „Отел дьо Лувър“. После дръзко закуцах към фоайето на „Зелената маймуна“. Отпуснах се в едно от дълбоките кресла и зачаках пристигането на френските полицаи.
В крайна сметка щеше да се наложи да обясня на ченгетата за Анри и за всичко останало.
Но се чудех какво точно, по дяволите, да им кажа.
113.
Сирените се чуваха все по-близо. Раменете и вратът ми се бяха схванали от напрежението. После оглушителният вой отмина хотела и продължи нататък, към Тюйлери. Щом се уверих, че опасността се бе разминала, заизкачвах стъпалата обратно. Влачех нозете си едва-едва, като старец. Почуках на вратата на моята стая и се провикнах:
— Манди, аз съм. Сам съм.
След секунди тя ми отвори. Лицето й бе обляно в сълзи, а по краищата на устните й се виждаха синини от калъфката, с която Анри бе запушил устата й. Разтворих ръце и Манди падна върху гърдите ми, хлипайки като малко и безутешно дете.
Останахме дълго притиснати един до друг, докато я люлеех в прегръдките си. После съблякох и двама ни и й помогнах да си легне. Угасих осветлението и оставих да свети само слабата лампа на нощната масичка. Наместих се под завивките и обвих ръце около любимата си. Тя притисна лице към гърдите ми и се вкопчи, преплела ръце и крака около мен.
— Кажи ми, скъпа — подканих я аз. — Всичко ми разкажи.
— Той почука на вратата — заговори най-после тя. — Каза ми, че носи цветя. Най-изтъркания номер, нали? Но аз му повярвах, Бен.
— Каза ли, че аз ти изпращам цветята?
— Май че така каза. Да, каза го.
— Чудя се само… как е разбрал, че сме тук? Какво го е насочило? Не мога да го проумея.
— Като отключих вратата, той я изрита и ме сграбчи.
— Иска ми се да го бях убил, Манди.
— В първия миг не го познах. Видях само един чернокож мъж. Той изви ръката ми зад гърба. Не можех да помръдна. После ми рече… о, струва ми се, че ще повърна… — Гласът й се удави в рукналите сълзи.
— Какво ти каза той?
— „Обичам те, Аманда“.
Слушах Манди и в същото време гласът му отекваше в съзнанието ми. Анри ми бе казал, че обичал Ким. Бил обичал и Джулия. Колко ли дълго щеше да чака, преди да докаже любовта си и на Манди, като я изнасили и удуши с онези сини ръкавици?
— Съжалявам — прошепнах. — Толкова съжалявам.
— Постъпих лекомислено, като дойдох тук, Бенджи. О, господи, колко дълго беше тук? Три часа? Аз съм тази, която най-много съжалява. Досега не можех да си представя какво е било за теб да прекараш три дни с него.
Тя отново се разрида, а аз й зашепнах утешително, че най-лошото е минало и отсега нататък всичко ще бъде наред.
— Не ме разбирай погрешно — изведнъж попита тя с напрегнат и пресипнал глас, — но защо си толкова сигурен?
Станах от леглото, вдигнах капака на лаптопа и резервирах два билета за един от полетите до Щатите утре рано сутринта.
114.
Минаваше полунощ, а аз продължавах да кръстосвам из стаята. Глътнах цяла шепа успокоителни и се върнах в леглото при Аманда, но не можах да заспя. Дори за миг не можах да затворя очи.
Телевизорът в стаята беше стар, с малък екран, но аз го включих и потърсих канала на Си Ен Ен.
Докато гледах водещите новини, направо подскочих, защото чух говорителят да съобщава: „Полицията не разполага със заподозрени за убийството на Джина Праци, наследница на богатството на корабостроителната фамилия Праци. Тя бе намерена мъртва преди двадесет и четири часа в една от стаите на луксозния френски курорт Шато Мирамбо“.
Когато на екрана се появи лицето на Джина Праци, изпитах чувството, че я познавам отдавна. Бях я гледал как минава пред видеокамерата в хотелската стая, без да подозира, че съвсем скоро ще умре.
— Манди, Манди! — извиках и разтърсих ръката й.
Но тя само се обърна настрани и заспа още по-дълбоко сред пухените завивки.
Изгледах интервюто с полицейския капитан. Изказването му се превеждаше и резюмираше за онези, които сега включваха телевизорите си. Госпожица Праци се регистрирала сама в Шато Мирамбо. Управителят на хотела предполагаше, че в стаята са се намирали двама души, но други гости не били забелязани. Засега полицията не можела да предостави повече информация за убийството.