— Добро утро на всички! — провикна се тя. — Дано да не съм изтървала нещо.
Йънг скочи от креслото.
— Скъпа! Идваш тъкмо навреме!
Аз също станах. Мисис Йънг целомъдрено целуна съпруга си по бузата, после заобиколи креслото и продължи към мен с протегнати ръце.
— Филип! — възкликна тя, като пое ръцете ми в своите. — Добре изглеждаш! Толкова се радвам!
На двайсет и пет години Констанс Йънг беше най-търсената жена на Капитолийския хълм; на трийсет и пет изглеждаше още по-добре. Лицето й бе получило строга заповед да не отстъпва пред напора на времето, макар че тя бе позволила да се появят няколко бръчици покрай очите, колкото да добави малко повече интерес, увереност и опит — все неща, високо ценени от избирателите. Някога беше най-зашеметяващата мажоретка в колежа, сега сякаш слизаше направо от кориците на списанията: преуспяла, изтънчена, чувствена; жена, достигнала своя зенит.
— Благодаря, Констанс. — Аз кимнах към Блеър, която бе застанала до мен. — Това е специален агент от ФБР Блеър Търнър. Натоварена е с разследването.
— Чудесно! — заяви мисис Йънг, докато се ръкуваше с Блеър. — Радвам се да видя, че Бюрото дава на жените истински шансове. Доста битки съм водила, докато бях в съдебната система, и искам да ти кажа, Блеър… може ли да си говорим на „ти“… че макар Хувър отдавна да си е отишъл, духът му все още витае в онази сграда.
Целенасочен или не, намекът, че агент Търнър дължи кариерата си на борбата за равноправие, не срещна разбиране.
— В Бюрото се държат много коректно с мен — отговори студено тя.
Тери отстъпи мястото си и седна зад могъщата двойка. Челото му лъщеше от пот; пристигането на Констанс бе повишило температурата в стаята и засилваше смущението му.
Но основната ми тревога беше за Блеър. Строго погледнато, сенаторската съпруга не се водеше държавен служител. Главната й задача сега бе да управлява кариерата на съпруга си. На практика тя ръководеше предизборната кампания, което всъщност й даваше власт и над самата му служба. Но тя не беше държавен служител, нямаше разрешение за достъп до секретни материали и ако агент Блеър решеше да се придържа към официалните правила, Констанс Йънг не би трябвало да присъства на съвещание по въпроси на националната сигурност.
Докато Йънг обясняваше на жена си за какво става дума, аз привлякох вниманието на Блеър и с гримаси и погледи изразих безмълвна молба да не усложнява нещата.
Точно сега не ни трябваше да се пъчим. Блеър не даде вид, че е разбрала посланието; изгледа ме хладно, после се завъртя към сенатора и леко вирна брадичка, готова за нова размяна на реплики. Най-сетне Йънг каза:
— Продължавайте, агент Търнър. Преди малко ни разказвахте за тайнствената седмица на Мартин в Ню Йорк.
— Действията му сочат, че не е бил там по някоя от обичайните причини — каза Блеър. — Положил е усилия да не остави следи. Не е казал на колегите си къде могат да го потърсят и е нарушил навика си да използва кредитни карти, когато пътува. Явно е плащал в брой, защото в дните преди заминаването е изтеглил от тукашни банкомати хиляда и двеста долара.
— Как разбрахте, че е заминал за Ню Йорк? — попита Констанс.
— Провървя ни. В самолета случайно се срещнал с познат.
— Все още се мъчат да установят какво е правил там обясни сенаторът на жена си. — Аз предположих, че може да е имал тайна среща с жена.
Констанс се усмихна.
— Вероятно. Мартин е хубав мъж. Момичетата от кабинета определено реагират на всяко негово идване.
Сенаторът одобри с кимване дълбоката проницателност на съпругата си. В нейно присъствие явно се чувстваше далеч по-уверен.
— Проучваме всички възможности — каза Блеър. — Но тази сутрин получихме информация, която засили тревогата ни.
— Каква? — запитаха в един глас съпруг и съпруга.
— Преди петнайсет дни Грийн и служителка от унгарското посолство са седели на една маса в двора на Националната портретна галерия. Пристигнали поотделно и после се разделили, но са разговаряли около трийсет минути, докато обядвали. На масата имало някакви документи, но не знаем кой ги е донесъл. Преди да се разделят, Грийн ги прибрал в куфарчето си.
— Чакайте да видим дали съм разбрала — каза Констанс подчертано бавно, което беше сигнал за опасност. — Сътрудник от Комисията по разузнаване е бил под наблюдение и никой не е уведомил председателя?
Мисис Йънг бе поела командването и говореше тъй, сякаш въпросният председател изобщо не присъстваше. Всъщност унгарската новина сякаш го бе хвърлила в кома.
— Не — каза Блеър. — Под наблюдение е била служителката от посолството. Дори не бяхме идентифицирали Грийн, докато снимката му не се появи във вестника тази сутрин.