— Ддда!
— И непременно ще се погрижа Уорън да разбере кой е виновен. Ще му кажа, че си ме накарал да го направя, макар че те предупредих, и още преди да грабнеш някоя муха с тоя твой хамелеонски език, пак ще газиш тор в свинефермата. Разбрахме ли се?
Стиснах жестоко, очите му се изцъклиха и той взе да се мята като риба на сухо. Когато го пуснах, се свлече на колене, рухна на една страна и се сви на кълбо. Взех си шлифера и излязох. Една от секретарките на министъра стоеше в коридора със зяпнала уста. Оправих си вратовръзката и казах:
— Просто разговаряхме за политика.
Решихме да започнем следващата фаза на разследването с малко физически упражнения за избистряне на ума по стария път край канала — някога важна транспортна артерия, а сега сенчест булевард за пешеходци, бегачи и велосипедисти. Крачехме един до друг, наслаждавахме се на топлия вятър откъм река Потомак и се надявахме на вдъхновение. В далечината изникна бягаща жена. Максорли се загледа в нея, докато тя ни отмина с доста добро темпо.
— Видя ли, не й подскачаха — каза той.
— На това му викат спортен сутиен — обясних аз.
— Спортен сутиен — повтори с усмивка той.
Още две жени ни задминаха изотзад, после отсреща се появи друга. Максорли ме погледна и вдигна вежди.
— Това тук да не е дамска алея?
— Обикновено жените са повече от мъжете. Те гледат по-сериозно на упражненията.
— Знаеш ли, момче, днес ви е много по-добре, отколкото на нас някога.
— Как така?
— С женското равноправие. Според мен от цялата работа спечелиха мъжете. Едно време жените си стояха у дома. Ако човек искаше да отиде на мач или да потренира, жена му не проявяваше интерес, а каквото вълнуваше нея, не засягаше него. Днес жените тренират, спортуват. Тия млади момчета и момичета имат къде да отидат заедно, а това е добро за връзката.
— Трябвало е да ти поверят колонка в интимната рубрика, Джо.
Той се засмя.
— Всъщност го чух по телевизията, но мисля, че е вярно… Знаеш ли, Ейлийн обичаше бейзбола.
— Бейзбола ли? Великолепно.
— Направо беше луда по него. През почивните дни посещавахме поне по два мача на „Янки Стейдиъм“. Тя четеше класациите и знаеше всичко за всеки отбор. Веднъж я заведох в стария хотел „Гранд Конкорс“, където отсядаха „Янките“ и тя се запозна в бара с Мики Мантъл, Уайти Форд и Ханк Бауър. Форд тъкмо й дава автограф, и тя изведнъж казва: „Голяма преднина им оставяте.“ Всички наострят уши. Той я поглежда и пита: „За какво говорите?“ А тя: „Много ви изпреварват между втора и трета база. Трябва да се стегнете двамата с Ридзуто.“ Представяш ли си? Всички се разсмяха и взеха да го занасят. Беше се изчервил. — Той се усмихна и добави: — Ако знаеш колко приятни вечери сме имали с разговори за „Янките“.
— Така изглежда.
Повървяхме още малко и Максорли каза:
— По мое време и полицайките бяха малко.
Усетих го накъде бие; Блеър не му излизаше от главата.
— За нея ли ще говорим, или ще работим по случая?
— Добре де — съгласи се той. — Ще работим по случая.
— Трябва ни цяла армия от сътрудници за Националния архив плюс официална помощ за достъп до швейцарските документи. Ако сме само двамата, нямам представа какво да правим.
— Добре — каза той, — в такъв случай да прегледаме случая още веднъж и да сглобим каквото знаем или предполагаме. Бащата на Соня прави влог в Цюрих. Семейството попада в концлагер, но Соня оцелява, идва в Щатите и предявява претенции за сметката.
— С някакво доказателство, което изпраща на американската легация в Швейцария — добавих аз.
— Именно. Но преди да получи отговор, тя е убита, а доказателството попада в държавните архиви. Четирийсет години по-късно сенатската Банкова комисия…
— … с участието на сенатор Йънг…
— … провежда заседания. Сътрудникът Мартин Грийн открива доказателството на Соня. Не се случва нищо, но няколко години по-късно Грийн, който вече работи в Комисията по разузнаване…
— … пак при сенатор Йънг…
— … прибира материала и започва да разследва Соня.
— Което го отвежда в унгарското посолство.
Максорли спря и ме погледна.
— Интересно. Мислиш ли, че Грийн е отишъл при унгарците да пита за Соня?
— Изглежда логично. Дотогава тя е била в центъра на разследването.
— А те от къде на къде ще знаят за Соня?
— Нямам представа.
— Добре, пак ще се върнем на това. — Отново тръгнахме напред и Максорли продължи: — Другото голямо парче от мозайката са сенаторът и мисис Йънг. Говорейки за един от тях или за двамата, Мартин казва: „Нещата не са такива, каквито изглеждат“, а мисис Йънг проявява подчертан интерес към разследването. Среща се с Мартин в Ню Йорк И той й звъни по телефона, преди да изчезне.