— За кого? — попитаха двамата.
— Името е Соня Денеш. Унгарка, интернирана в концлагер.
— Значи в Аушвиц — каза Копелман. — Унгарските евреи са откарани там.
— Соня оцеляла и през 1950 година емигрирала в Съединените щати. Загинала при предполагаем нещастен случай през 1955 година.
Думата „предполагаем“ подейства както очаквах. Копелман се озърна към Надлър.
— Познато ли ти е това име, Арън?
Надлър поклати глава.
— Не, но ако е била регистрирана, вероятно ще я открием. Не знам какво повече бихме могли да ви кажем, но тук определено имаме специалисти по Холокоста в Унгария.
— Мартин от тях ли беше?
— Мартин знаеше много за Холокоста — каза Копелман, — но не вярвам да се е смятал за специалист в която и да било област, или поне не в тази. Холокостът в Унгария е един от най-страшните епизоди в най-страшната глава от историята на човечеството. Знаете ли какво е станало в Унгария през 1944 година?
— Нацистите окупираха страната — каза Максорли. Само няколко месеца преди десанта.
— Прекосили границата в средата на март — обясни Копелман. — Адолф Айхман водел специален отряд на Гестапо. Дотогава само унгарските евреи били успели да се спасят от окончателното решение и след като вече се виждало накъде отива войната, Айхман бързал да изпревари времето. Няколко дни по-късно започнали да събират всички евреи в провинцията от изток на запад. Изпращали ги с ешелони в Аушвиц, където били подготвили специална железопътна рампа и допълнителни газови камери и крематориуми, за да се справят с големия приток. Но въпреки всичко не успявали да ги избиват толкова бързо. Айхман пращал по пет ешелона дневно. Наложило се да го помолят да намали влаковете до три на ден. До началото на юли нацистите изпратили в Аушвиц четиристотин трийсет и седем хиляди мъже, жени и деца. Четиристотин хиляди били избити веднага след пристигането. Останалите се използвали за робски труд. Чърчил казва, че това навярно е най-голямото и най-ужасното престъпление в световната история.
— Боже мой — прошепна Максорли. — Така си е.
Надлър подхвана на свой ред:
— До юли хайките минали през цялата унгарска провинция. Последните оцелели били двеста и петдесет хиляди евреи в Будапеща. Преди Айхман да сграбчи и тях, международният натиск принудил регента адмирал Хорти да спре депортирането. Оттам насетне будапещенските евреи били лишавани систематично от свободи и имоти, но колкото и ужасно да било това, положението още повече се влошило през октомври, когато Хорти бил свален с помощта на германците и на власт дошла партията на кръстосаните стрели. Те били върли антисемити и Айхман отново се хванал на работа. Войната вървяла към края си. Руснаците наближавали Будапеща. Мъжете евреи били събрани да копаят окопи източно от града. Оставали жените и децата. Тъй като камионите и влаковете трябвало да превозват войски и боеприпаси, Айхман решил те да изминат пеш двеста километра до Хедешалом на австрийската граница, откъдето щели да бъдат натоварени на влакове за Аушвиц. Без храна и без топли дрехи походът се превърнал в марш на смъртта. Край пътя лежали трупове. Повечето от оцелелите загинали в газовите камери.
Копелман продължи разказа:
— Улицата отвън носи името на Раул Валенберг. Знаете ли кой е той?
— Знаменитият шведски дипломат, който спасявал евреи — отговорих аз.
— Да — потвърди Копелман. — Един от малкото не евреи, обявени за „праведници“ заради героичните си дела при спасяването на евреите от унищожение. Сред тях е Оскар Шиндлер, има и други. Валенберг бил герой на Холокоста в Унгария. Превърнал се в легенда със спасяването на около две хиляди от онези клети души по пътя за Хедешалом. Сновял с автомобил напред-назад, за да открива колоните на смъртта, и спасявал хората, въоръжен единствено със способност да блъфира и с безкрайна дързост. Пъхал фалшиви шведски паспорти в ръцете на стотици обречени, после заявявал, че са под шведска закрила. И успявал, измъквал хората от ръцете на нацистите, изтръгвал ги от ноктите на смъртта.
— Изумителна история — казах аз.
— Може ли да задам въпрос? — каза Надлър. — Каква е връзката между Мартин и тази Соня Денеш?
— Не знаем — отговорих аз.
— Е — каза Копелман, — ще видим какво може да се открие в архивите ни.
— Налага се да подчертая още веднъж, че всичко е извънредно поверително — казах аз.
— Не се тревожете — отвърна Копелман, — непрекъснато правим подобни справки.
— Колко време ще трябва според вас?
— Ще кажа, че тази справка има предимство. Късно следобед може да имаме нещо за вас. Зависи колко надълбоко ще трябва да се разровим.