— Да — казах аз.
— Ужасна история. Ужасна. Онова семейство чакало спасение, което така и не дошло. Няма думи да се опише какво ги е сполетяло.
— Аз знам една.
— Коя?
— Предателство.
Домът на Блеър се оказа спретната вила на сенчеста улица в хълмистата част на Арлингтън.
— Майка ми е истински гений на търговията с недвижими имоти — обясни тя. — Събраха пари за това място, докато баща ми работеше в Пентагона, а по-късно го дадоха под наем. Аз съм последната наемателка. Парите от наема покриват ипотеката и сега имотът струва три пъти повече, отколкото платиха навремето. Майка ми прави такива фокуси още откакто са се оженили. Могат да се пенсионират още утре, но татко обича армията и не дава дума да се спомене за оставка.
На вечеря разговаряхме предимно за моята кариера във Вашингтон. Не беше от най-любимите ми теми, но явно Максорли искаше Блеър да знае колко важна птица съм бил преди падението си. Много убедително проявяваше интерес към Белия дом и Сената, но мисля, че Блеър не се хвана на въдицата. Този човек нямаше милост.
Запазихме разследването за десерт. Блеър сложи на масата купа с плодове и наля по още една чаша вино. Максорли започна да бели ябълка.
— Да тръгнем от началото — каза той, методичен както винаги. — Смята ли някой, че интересът на Мартин към Дневника на Ева няма нищо общо със случая?
— Пред Хирш е използвал същия претекст, както и с Джени Кастелано — казах аз. — Ева е част от разследването, а това подсказва връзка между нея и Соня.
— Двете имат много общи черти — отбеляза Блеър. — Живели са в Будапеща по едно и също време. През 1944 година Соня е навършила шестнайсет, Ева вероятно също е била девойка. Последните записки в Дневника на Ева са от втори ноември. Соня е регистрирана в Аушвиц на четиринайсети ноември. Семействата им може да са откарани заедно.
— Да не забравяме банката — каза Максорли. — Бащата на Соня си открил сметка в швейцарска банка, бащата на Ева направил същото.
— Или поне се опитал — уточних аз.
— Да, може да е било измама. — Максорли се зае да реже ябълката и да подрежда резенчетата на чиния. — Ако има връзка, какво според вас е помогнало на Мартин да я открие?
— Предполагам, приложението към писмото на Соня — казах аз.
— Значи нещо, свързано с Ева — каза Блеър.
— Напълно възможно.
Максорли ни поднесе чинията и ние си взехме по парченце.
— Знаеш ли, разказът на Ева донякъде съвпада с нашата теория.
— Каква теория? — попита Блеър.
— На връщане от Флорида направихме някои догадки — обясни Максорли. — Ако не става дума за шпионаж, какъв е мотивът тогава? Обикновено парите са номер едно. Идеята беше, че някой е открил нещо много позорно за швейцарските банки и то е било прикрито в замяна на средства за кампанията на сенатор Йънг. Това би обяснило доста неща, включително и намесата на мисис Йънг.
— Е, какво по-позорно за швейцарците от факта, че техните банкери са помагали на нацистите?
— Особено ако при това са мамили жертвите — добави Максорли. — Но разказът на Ева не е голямо разкритие, нали така? Хирш каза, че дневникът бил известен.
— Само в определени кръгове — възразих аз. — Но обикновеният човек не знае нищо за него. Ако разказът на Ева бъде свързан със Соня, това му придава американско звучене и го поставя точно на пътя на Банковата комисия. Подобно разкритие би могло да се окаже истинско съкровище за комисията и катастрофа за швейцарците.
Блеър надникна в чашата си, разклати виното и въздъхна.
— Всичко съвпада, но това са само догадки. Не можем да обвиним нито Уорън, нито когото и да било, освен онези, които вече са зад решетките. Трябват ни доказателства.
Максорли се протегна.
— Единственото доказателство, за което знаем, без да сме го виждали, е приложението към писмото на Соня.
— Джулия каза, че са притискали Мартин, преди да го убият — напомних аз. — Каквото и да е то, страшно са искали да го докопат, но не получили нищо, освен цитати от Библията.
— В предсмъртната бележка — каза Блеър.
— Не, тя спомена за нещо казано.
— Каквото казал, това и написал. Бил е упоен.
Всички се замислихме над съдбата на клетия Мартин и настана мълчание.
— Знаете ли, изобщо не съм виждал бележката — казах аз по някое време. — Какви точно цитати е имало?
— Не помня точните думи, но смисълът беше, че политиците са алчни и не се интересуват от страдащите. Ако искаш, утре мога да взема копие.
— Аз смятам да си лягам — каза Максорли. — Благодаря за гостоприемството и чудесната вечеря. Днес беше хубав ден. Напредваме.
— Благодарение на твоята упоритост — отбелязах аз.