— Сега вече наистина не разбирам — каза Констанс. — Вие го подложихте на най-задълбочена проверка, за да може да работи в тази комисия. В сградата „Хувър“ имате досие с негова снимка, по дяволите!
Тя започваше да се разгорещява, а лицето на Тери бе станало пепеляво. Човекът знаеше, че сенаторът играе по свирката на жена си. Щом тя се ядосва, значи ще се ядоса и той, само че малко повече. По природа Уорън Йънг не беше склонен към гняв. Когато зависеше от него, предпочиташе ролята на добродушен симпатяга, принуден да се съобразява с изискванията на политическия живот, и също като мнозина от тази порода с радост оставяше жена си да размахва томахавката. В разредената атмосфера на националната политика това представляваше риск. Моделът „съпруга-съдружничка“ се приемаше добре в някои области, но другаде избирателите държаха да знаят кой е мъжът в семейството. Кандидатът трябваше да се прояви като корав мъж, но не и като кибритлия, когото не бива да допускат близо до червеното копче. Сандърс беше голям майстор на тази игра и предизборната кампания представяше сенатора като миролюбив американец, способен да срита някой задник, когато това се наложи.
В момента Уорън определено държеше да рита задници. Продължението зависеше от Блеър. Скандалът можеше да се избегне със смирено извинение и молба за прошка, но ми стигаше само един поглед към нейния царствен профил, за да разбера, че шансът е равен на нула. Беше застанала срещу една от най-могъщите двойки в страната, вероятно бъдещите президент и първа дама, но не проявяваше намерение да отстъпи. Връзките не я интересуваха, залагаше всичко на упорството. Не ще и дума, типична офицерска дъщеря.
— Проверявали сме десетки хиляди хора — изрече спокойно Блеър. — Имаме десетки хиляди фотографии. Лицето на Грийн може да е познато за хората, които работят тук, но не и за колегите от Бюрото. Снимките от срещата му с унгарката бяха предадени за проучване. Рано или късно щяхме да го идентифицираме.
— Рано или късно — повтори Констанс.
— А вие какво смятате за тези снимки, агент Търнър? — попита Йънг. Въпросът беше съвсем логичен; само тонът предвещаваше буря.
Ако Блеър имаше повече политически опит, щеше да знае, че краткостта наистина е сестра на таланта, но може да има катастрофални последствия.
— Най-вероятно става дума за пробив в националната сигурност — отговори тя.
Тери заприлича на мъртвец. Хора от класата на Уорън и Констанс Йънг възприемаха всяка дума и всяко събитие като потенциална вестникарска история, която трябва да бъде разгласена, потулена, отречена или раздута. Сбитият отговор на Блеър звучеше точно като заглавие: ОСВЕДОМЕНИ ИЗТОЧНИЦИ ПРЕДПОЛАГАТ ПРОБИВ В НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ. Пред подобна опасност мигновено се обявяваше тревога и спасителните механизми влизаха в действие.
— Не разбирам — промърмори сенаторът, кривейки физиономия в опит да се овладее. — Нищичко не разбирам.
Блеър благоразумно не отговори. Констанс обаче се хвърли в атака.
— Откъде знаете, че Мартин и онази Такач не са били просто приятели или дори любовници? — предизвикателно попита тя. — Откъде знаете, че не е било точно обратното — тя да му осигурява материали за Комисията по разузнаване?
— Не разполагаме с подобни сведения — отговори Блеър.
Тери енергично разтриваше челото си с длан.
— И началниците ви ли са на това мнение? — настоя да разбере Констанс.
— Не съм го обсъждала с началниците си. Ние просто…
— Значи това е ваш извод? — възкликна Констанс и театрално извъртя очи към тавана.
— Не е ничий извод — отговори твърдо Блеър. Агент Търнър бе загубила търпение и се канеше да отвърне на удара.
Йънг най-сетне си бе възвърнал дар слово.
— Дайте да приключваме — каза раздразнено той. — Имате ли да съобщите още нещо?
— Засега не — отговори Блеър, — но бих желала да ви задам един въпрос.
— Какъв?
— Според телефонните записи вечерта, преди Грийн да изчезне, е имало две обаждания от неговия служебен телефон до дома ви. Спомняте ли си ги?
— Изобщо не помня да ми се е обаждал — отговори Йънг.
— Сигурен ли сте? Било е късно, след десет часа. Единият разговор е траял две минути, другият почти осем.
Йънг се приведе напред и впи свиреп поглед в Блеър.
— Казах, че не помня. Може някой друг да ме е потърсил от неговия телефон. Персоналът ми звъни по всяко време. Понякога има извънредни случаи, агент Търнър, налага се да разглеждаме въпроси на националната сигурност. Разбирате ли?
— Да, разбирам. Разговаряхме с други служители от комисията. Никой не си спомня да ви е звънял онази вечер или да е използвал телефона на Грийн.