— Всичко съвпада — каза Максорли.
— После Мартин се пита каква роля играе Едуард в тази история. Не може да бъде баща на Соня, твърде е млад, за да има голяма дъщеря през 1944 година. И не е бил швейцарски банкер.
— Защо не?
— В писмото си служителят от посолството казва, че проверката останала без резултат. И което е по-важно — за ранните години на Едуард непрекъснато пишат как успял да пробие с ум и упорство в следвоенна Европа. Ако е бил швейцарски банкер, не смятате ли, че все някой щеше да възрази досега?
— Остава един вариант — каза Блеър — фалшив швейцарски банкер.
— Фалшив швейцарски банкер — съгласих се аз. — Въпросът е защо? Мартин започва да разследва. Логично е да тръгне от Музея на Холокоста, където архивите потвърждават, че Соня е била интернирана в Аушвиц на четиринайсети ноември 1944 година.
— Това го насочва по следа — казва Максорли. — То означава, че тя е от последната група в Будапеща.
— И тогава нещата стават наистина интересни. Мартин е чувал за Дневника на Ева и отива при Саймън Хирш да търси подробности или само потвърждение. Оказва се, че в историите на Ева и Соня има много общо: две дъщери, двама бащи, две предполагаеми швейцарски сметки, а и семействата им вероятно са арестувани по едно и също време.
— Фалшивият банкер също съвпада със съдбата на семейството на Ева — каза Максорли. — Това обяснява защо не са били спасени. Било е измама, а така нареченият банкер се оказва Едуард Йънг.
— Което повдига още един въпрос — каза Блеър. — Дали не е една и съща история?
— Представете си какво минава през главата на Мартин — продължих аз. — Сигурно е бил ужасно нервен, но твърдо решава да разбере дали двете истории съвпадат. Ева и Соня може да са роднини.
— Значи следващата стъпка е да се обърне към Наоми Сингър, другото име от писмото — каза Максорли. — Проверява в телефонния указател или може би звъни на Еврейското дружество за помощ на емигрантите и какво излиза? Наоми още е жива и той заминава за Ню Йорк.
— Не знаем какво му е разправила Наоми — казах аз, но в архивите на дружеството няма нищо за роднините на Соня, макар да разкриват, че тя е от Будапеща. Тогава той отива в Гражданския регистър, оттам в библиотеката, където открива, че Соня е паднала от покрива горе-долу по времето, когато изпратила писмото си до Швейцария. Мартин е изнервен още преди да замине за Ню Йорк, а сега, след като е разбрал какво означава откритието му, търси на кого да се довери.
— Прекалено е предан на Уорън, за да отиде право в Министерството на правосъдието, нали? — попита Блеър.
— Да, той не иска да предизвика криза, ако има възможност за обяснение, но решава, че да говори направо с Уорън също не е особено приятно. Уорън е син на Едуард и може вече да знае, да го прикрива. Мартин разбира заплахата. Попаднал е в задънена улица: как да намери път между верността и стремежа да постъпи правилно? Трудна ситуация. И тогава допуска първата си грешка.
— Отива при Констанс — каза Блеър. — А тя, рано или късно, отива при Едуард.
— И тогава остава само едно — да се заличат следите — добави Максорли.
Блеър въртеше снимката между пръстите си.
— Вероятно е направена в Ню Йорк. Нима Соня просто го е срещнала на улицата?
— През 1955 година Едуард вече е бил известна фигура — казах аз. — Може да е видяла негова снимка в някой вестник и да го е познала. Както и да е започнало, тя накарала Естър да му направи снимка и с помощта на Наоми я изпратила в Швейцария. Така започнала поредица от събития, довела до нейната смърт.
Максорли изпъшка.
— Сигурно й е омръзнало да чака помощ от Швейцария и е решила да вземе нещата в свои ръце. Е, трябваха ни почти петдесет години, но сега знаем.
— Обзалагам се, че можем да докажем роднинска връзка между Ева и Соня — каза Блеър.
— Мисля, че Грийн вече го е направил — казах аз. Двамата ме погледнаха с изненада. — Унгарското посолство.
— Разбира се… — каза Блеър. — Актовете за раждане.
— Вероятно това му е дала Магда Такач в Портретната галерия. Всичко съвпада. Грийн проучва миналото на Соня. След като удря на камък в Ню Йорк, логично е да се обърне към унгарците. Вероятно не иска да замесва и други хора, но няма избор, а с неговите връзки едва ли е трудно да се уреди тихомълком една проверка на гражданския регистър в Будапеща.
— Биха ли се замесили унгарците в нещо подобно?
— Може и да не са знаели. Сигурно им е казал, че прави проучване на Холокоста за някой сенатор, а те веднага са използвали случая да спечелят точка. Бас държа, че са побеснели, когато историята излезе във вестника.