— Тоест не биха изгаряли от желание да сторят същото и за нас.
— В момента това ни е последната грижа. Уверявам те: Мартин е доказал, че Соня и Ева са роднини, най-вероятно сестри.
— Откъде знаеш? — попита Блеър.
— Това го е убило.
Блеър се вгледа в мен.
— Не ми се виждаш готов да празнуваш — каза тя.
Свих рамене. Блеър наведе глава и бавно плъзна пръсти през косата си от челото към тила.
— Нямаме материал за обвинение, нали? — тихо попита тя.
— Нямаме.
Максорли се смая.
— Защо?
— Предположения, догадки и фантазии — отговорих аз. — Дори ако актовете за раждане докажат, че Соня Денеш е имала сестра на име Ева, съдебните заседатели ще трябва да допуснат, че това е същата онази Ева, авторката на дневника. Интуитивно човек е готов да направи извода, но статистически изглежда невероятно. Сигурен съм, че в Будапеща е имало много момичета на име Ева, както и много лешояди, кръжащи около евреите. Но дори заседателите да ни повярват, пак ще трябва да решат дали Ева е разбрала нещата правилно, — ако дневникът изобщо бъде приет за доказателство. Всичко е преразказ от втора ръка и около достоверността на текста ще се развихри жестока битка. Ако спечелим, тогава съдебните заседатели ще трябва да решат дали виновният е Едуард Йънг.
— Соня го е смятала за виновен.
— Тя не е жива да ни каже какво смята.
— Да, защото са я убили.
— Според полицията става дума за самоубийство. Но да речем, че всичко това бъде прието за доказателство и заседателите се опитат да влязат в мислите на Соня. Сигурна ли е била? Ами ако е сбъркала? През 1944 година е била на шестнайсет. Разпознала Едуард Йънг единайсет години по-късно, след като е преживяла потресаващи събития. От една страна, са нашите догадки, от друга — личните твърдения на Йънг къде е бил през 1944 година. Няма да се учудя, ако доведе и свидетели.
— Това не обяснява съдбата на Мартин, Наоми и Естър — каза Блеър.
— А без малко и нашата — добави Максорли.
— Министърът вече има обяснение — казах аз. — Много стара шпионска мрежа. Унгарците са я унищожили, за да избегнат грандиозен скандал.
— Вече няма да мине — каза Блеър. — Соня не е шпионка, а жена с претенции към швейцарска банка и снимка на Едуард Йънг. Щом съберем две и две, историята за националната сигурност моментално отпада. Хората от Министерството на правосъдието ще сглобят картината също като теб.
— Но аз направих предположения: че Мартин е отишъл да пусне бомбата на Констанс, а Констанс е отишла при Едуард. Констанс обаче няма да си признае. Махаме предположенията и какво ни остава? Ако Едуард не знае с какво се занимава Мартин, значи няма мотив да убие нито него, нито когото и да било. В тази стая е лесно да си говорим. Но в съдебната зала обвинението ще е с огромни дупки.
— Правителството и друг път е водило рисковани съдебни дела — каза Блеър.
— Когато е мотивирано — възразих аз. — Имаме работа с министъра и неговите приятелчета, които най-много искат случаят да се изпари. Едно дело не само ще провали кариерата и политическата династия на Уорън, то навярно ще предреши изборите. Блеър, знам как мислят тези хора. Те са отчаяни и лесно ще си намерят оправдания за всичко.
Блеър не беше съгласна.
— Един опитен следовател ще сломи Констанс. Тя трябва да обясни телефонните обаждания на Мартин. Освен това можем да докажем, че двамата са били в „Уолдорф“ по едно и също време. Как ще го обясни?
— Ето ти моментално един импровизиран вариант. Констанс заявява, че Мартин отишъл при нея със снимка и някаква фантастична история и поискал нещо в замяна на мълчанието си. Може да е действал по поръчение на унгарците, които искат да си осигурят влияние над бъдещия президент. Но когато Констанс отишла при Едуард, той й казал, че всичко е измислица. Тя се върнала при Мартин и отказала сделката, освен това заплашила да го издаде. Мартин избягал, преследван от ФБР, и се превърнал в заплаха за своите. Останалото вече са го приели: унгарците потъват в сянка и унищожават всички следи.
— Струва ми се малко невероятно — каза Блеър.
— Разбира се, че е невероятно. Защо им е на унгарците да избиват стари сътрудници като Наоми и Естър? Но има ли значение? Дори министърът на правосъдието да не мобилизира тежката артилерия, все пак има голяма разлика между това да сглобиш картина и да докажеш обвинение. Доникъде няма да стигнем без самопризнание от Констанс. И не забравяй, че Едуард прояви рядък талант в отстраняването на потенциални заплахи.
Максорли посърна; Блеър ме гледаше безизразно.