— Какво му каза?
— Аз… казах му истината. Той много се разтревожи. Казах му… — Лицето й се изкриви от мъка. — О… Филип!
— Какво му каза?
— Че няма за какво да се тревожи. Не е истина. Сигурна съм. След това той започна да ме избягва. Беше толкова разтревожен. Опитах се да поговоря с него, но той не пожела. Взех да се чудя дали няма и още нещо, което не ми е казал.
— Но разговаряхте по телефона вечерта, преди да изчезне.
Тя извърна лице, за да не ме гледа.
— Той се страхуваше. Мислеше, че го следят. Попита ме дали знам какво става и аз казах, че не знам. Попитах го какво ще прави, а той каза, че няма представа. Посъветвах го да отиде в полицията, но той не ме послуша. Каза, че никой няма да му повярва.
— Продължавай.
— След това, когато чух шпионската история, всичко ми се стори логично. Реших, че Едуард е бил прав, че Мартин е участвал в някаква нелепа конспирация.
— Ти ме излъга, когато дойде в апартамента ми. Каза, че Мартин си признал.
— Вярвах, че е шпионин. Исках да вярвам… Просто исках да защитя Уорън. — Констанс отново се обърна към мен. — Той е невинен, Филип! — извика тя, умолявайки с поглед да й повярвам. — Няма нищо общо с това! Кълна се пред Бога, кълна се в гроба на Бейби, нищо не знае за делата на Едуард.
— Значи си размислила за Едуард.
Тя изтегли ръка от моята и закри устата си с длан. Отново я дръпнах надолу и заповядах:
— Кажи го!
— Снимките изчезнаха. Той ги свали.
— Снимките в кабинета му — казах аз.
Изведнъж стана ясно защо Едуард не ги е свалил веднага. За да заблуди Констанс, докато бъде сигурен, че няма да вземат фотографията от Мартин. Щом онази снимка се спотайваше някъде, очаквайки да бъде открита, значи снимките от стената трябваше да изчезнат.
— Той знае, че знам, Филип. Не говорим за това, но той знае.
— Той е сигурен в теб, Констанс. Знае, че няма да проговориш.
— Ооох — изстена тя. Започна да се свива, да се смалява в ръцете ми, сякаш страданието я изгаряше. — Той уби всички онези хора, но е сигурен в мен.
— Точно така.
Пуснах я и тя се свлече до надгробната плоча.
— Какво ще стане? — изхълца Констанс.
Изправих се и изтръсках панталона си.
— Уорън не може да стане президент. Разбираш това, нали? Мечтата на Едуард не бива да се сбъдне. Аз няма да позволя.
Тя замаяно кимна.
— Клетите хора.
— Именно, клетите хора. Уорън стои върху техните кости. Няма значение дали е знаел, или не.
— Горкият Уорън ще бъде съсипан.
— Не и ако направиш каквото ти кажа.
— Но Едуард…
— Едуард е моя грижа. Ти ще ни уредиш среща. Лъжи го както намериш за добре, но утре ще ме въведеш в къщата. Ще ти позвъня довечера в осем. Чакай ме на телефона.
— Едуард е опасен, Филип. Бъди предпазлив!
— Просто направи каквото ти казвам. По-късно, като му дойде времето, с теб и Уорън ще си уредим друга среща — само тримата. Междувременно искам да се държиш, сякаш нищо не е станало. Разбираш ли?
Констанс кимна и аз й обърнах гръб.
— Филип — подвикна тя.
— Какво?
Тя все още седеше долу и се подпираше на паметника.
— Просто исках да защитя Уорън. Не съм искала да причиня никому зло.
Тръгнах по пътеката към алеята за посетители и катафалки. Блеър и Максорли ме чакаха в колата. Когато седнах отзад, те не казаха нищо. В огледалото зърнах очите на Блеър. Още бяха влажни. Измъкнах предавателя изпод сакото си и откачих микрофона.
— Всичко ли записахте? — попитах аз.
— Когато тя попита какво ще стане сега, връзката прекъсна.
— Аз я изключих. Останалото беше лично.
— Хайде да поговорим някъде — каза Блеър и включи двигателя.
Максорли се обърна към мен.
— Съжалявам, Филип. Толкова е печално.
— Да — казах аз, — цялата история е печална.
Хотелчето „Старият въдичар“ е уединено заведение в Мериленд, посещавано от влиятелни политици и влюбени двойки. Намира се край канала на около петнайсет километра северозападно от града и по пътя дотам успяхме да се опомним от гробищната меланхолия. Минаваше обяд и времето все още бе подходящо за маса на открито.
— Е, случаят напредна — каза Максорли.
Блеър кимна.
— Можем да докажем, че Едуард Йънг е знаел за Мартин и че е свалил фотографиите от стената — глупав ход, между другото. Защо да ги сваля точно сега? Със сигурност ще докажем, че Естър е снимала него.
— Изтървани следи — казах аз. — Той приложи тактиката на изгорена земя, за да унищожи всички връзки между себе си и миналото. Всички. Снимките непрестанно са му напомняли. Карали са го да се чувства уязвим, затова ги е махнал. Заподозрените винаги вършат глупости. Богатите и могъщите не са изключение.