Той уби всички онези хора, но е сигурен в мен.
— На ваше място не бих си помислил да я убия — казах аз. — Няма да ви помогне, а Уорън ще бъде много разстроен.
— Това не доказва нищо. Казах й същото, каквото казах и на вас. Всичко е фантазия. Нямате доказателства срещу мен. Министърът на правосъдието ще ви изхвърли.
— Не ставайте глупав. Доказателствата са за пред съда. Министърът също.
Мина цяла минута. Едуард Йънг не бе изпитвал страх тъй отдавна, че сега му трябваше време, за да разпознае чувството, вече изписано по лицето му. Трепереше. Опита се да посегне към чашата, но ръцете не го слушаха. Всеки момент можеше да изгуби съзнание.
— Не пред съда — измънка той.
— Точно така.
— Какво ще правите?
— Ще ви задам въпрос. Какво смятате, че ще стане с вас, ако разглася тази история? И по-важно, какво ще стане с шансовете на Уорън за Белия дом?
От гърлото му излетя глухо бълбукане.
— Не ви чух?
— Ка… какво искате? — изпъшка той.
— Не съм зъл човек. Ще ви дам възможност — само една — да избегнете унищожаването на всичко, за което работехте, включително и шансовете на Уорън за Белия дом. Трябва да сторите само едно.
Извадих от джоба си книга.
— Какво е това? — посочи той с пръст.
— Светото писание. — Прелистих на отбелязаната страница. — Искам да ви прочета нещо, слушайте внимателно.
„Човек живее седемдесет години или осемдесет, ако е силен.“
Той поклати глава.
— Не разбирам.
— На колко години сте?
— На осемдесет и пет.
— Минало ви е времето.
— Какво?
— Минало… ви… е… времето.
Той зяпна.
— Минало…
— Давам ви срок до понеделник. До понеделник, разбрахте ли?
— Понеделник.
— Точно така.
— Боже… мой — прошепна Едуард.
— Вие нямате Бог. Но ако има ад, със сигурност ще ви намерят място. Предлагам да изпиете шишенце приспивателни хапчета, да седнете в топла вана и да си прережете вените с бръснарско ножче. Е, какъв беше срокът?
Той примига.
— Отговаряйте. Какъв беше срокът?
— До понеделник.
— Правилно. Можете да умрете през почивните дни както си искате или след това — както аз искам.
— Как мога да бъда сигурен, че ще удържите на думата си?
— Не можете. Такава е същността на предателството.
— Нещо се обърка с предавателя! — викна Блеър, когато влязох в колата. — Нищо не хванах!
— Може да съм натиснал бутона, без да искам.
— По дяволите! Какво стана?
— Няма значение, той отрече всичко. Да тръгваме.
Тя удари с юмрук по таблото.
— Дявол да го вземе!
— Нищо не можах да изкопча.
Тя включи двигателя и подкара по алеята към портата.
— Ще трябва да се надяваме на това, което събрахме, Филип.
— Така изглежда.
— Дори да не убедим министерството, току-виж, информацията изтекла навън.
— Мислех, че не обичаш изтичането на информация.
— Случват се и такива неща.
— Добре, но нека изчакаме до понеделник. Иска ми се да обмисля нещата дотогава.
— Какво ще се случи до понеделник?
— Знае ли човек? Може би Божия намеса.
25
Министърът на правосъдието и хората от кръга му вече чакаха в заседателната зала на сенатор Йънг, когато влязох заедно с Блеър и Максорли. Сандърс също бе там и макар че се изненада да ме види, само сведе очи и не каза нищо. Разбира се, Секирата скочи насреща ни.
— Какво търсите тук, по дяволите? — изписка той, разтреперан от ярост.
— Дошли сме като гости на сенатор Йънг — отговорих аз и минах край него.
Секирата ме сграбчи за ръката.
— Глупости! — изръмжа той. Изчервеното му лице беше само на сантиметри от моето.
— Вземи да направиш нещо — казах спокойно аз, продължавайки да гледам към масата. Всички ни зяпаха.
— Какво?
Обърнах глава и тихо изрекох в ухото му:
— Седни, затвори си устата и отново пъхни нос в задника на началството.
Зад него Блеър прихна и закри устата си с длан.
Преди Секирата да се опомни, през друга врата влязоха сенаторът и мисис Йънг. Без да обръща внимание на останалите, Уорън тръгна към мен и протегна ръка.
— Благодаря, че дойде, Филип. — Той погледна Блеър и Максорли. — Благодаря и на вас. Задължен съм ви. Моля, седнете.
Тръгнахме към масата и оставихме Секирата да стърчи на прага.
Настаних се срещу Констанс. Тя ми се усмихна както преди много години, когато се срещнахме в друга заседателна зала да се пазарим по някакъв отдавна забравен въпрос. Това означаваше, че Уорън е подготвен; всичко щеше да мине по плана, който уговорихме преди два дни. Уорън бе искрено потресен от разкритията за баща му. Не се опита да се бори за Белия дом. Беше щастлив, че поне ще остане сенатор.