Ако в този миг бе бръмнала муха, сигурно щеше да прозвучи като рев на реактивен самолет.
— Кажете ми — намеси се Констанс, — уведомихте ли началника си, че възнамерявате днес да подложите сенатор Йънг на кръстосан разпит?
— Не искам да ви обидя, мисис Йънг — каза Блеър. — Просто задавам въпроси.
— Колко великодушно. Е, имате ли разрешение за разпит, или не?
Разчетох съвсем ясно погледа в очите на Блеър: Да става каквото ще!
— Това е разследване — отсече тя. — Работата ми е да задавам въпроси. Не съм длъжна да искам разрешение.
В този момент през главата ми прелетя стара ученическа задачка по математика: Един влак потегля от Чикаго със сто километра в час. Друг потегля от Ню Йорк със сто и четирийсет километра в час.
— Какво си въобразявате? — попита Йънг. — Как смеете да говорите така на жена ми?
Вратата към преддверието се открехна няколко сантиметра и веднага пак се затвори.
Тери бе успял да стане от стола и се приведе да докосне ръкава на Йънг.
— Сенаторе, мисля, че…
— Не ме интересува! — изръмжа сенаторът, като се завъртя към помощника си. — Баркли е твой приятел! Значи е твоя работа да го изхвърлиш — да изхвърлиш и двамата — от кабинета ми! — После обърна злокобен поглед към мен. — Ако си въобразяваш, че ще гледам със скръстени ръце как съсипваш всичко, за което съм се борил, значи ти трябва още доста лечение!
Блеър направи опит да се намеси.
— Сенаторе, той не е…
Но Йънг вече напускаше кабинета с широка крачка. Констанс се изправи и хвърли хладен поглед на Блеър.
— Ще се обадя на министъра. Искам да замени и двама ви. — Тя сведе очи към мен и добави. — Разочароваш ме, Филип. А аз уверявах Уорън, че никога няма да паднеш толкова ниско.
И тя величаво се отправи към вратата, следвана от Тери.
Десет минути по-късно двамата с Блеър вървяхме обратно към спирката на метрото. Тя беше прекалено ядосана, за да говори, а аз си пестях дъха, за да удържам на нейното темпо. Мълчанието продължи, докато слязохме на платформата, където тя се загледа напрегнато в мрачния тунел, сякаш се питаше дали влакът ще има неблагоразумието да закъснее.
— А сега какво? — попитах аз зад гърба й. Никакъв отговор. — Мисля, че трябва да се върнем в министерството. По-добре ще е Еванс да чуе всичко от нас.
Светлините започнаха да примигват. Влакът наближаваше. Блеър ме погледна през рамо и каза:
— Тъкмо си мислех за Еванс. Опитвах се да си припомня как го каза вчера. Май беше нещо като „Филип е врял и кипял. Познава Капитолия. Опитът му ще ви е от полза.“ — Тя отново се загледа в тунела, после замислено повтори: — От полза…
— Нищо не можех да направя — казах аз.
— Можеше поне да се постараеш да ми го кажеш малко по-рано.
— Съжалявам, Блеър.
— Знаеш ли, щях да се справя с него, ако тя не го беше настроила. С такива типове винаги има начин да се справиш. Но за нея ми трябваше помощ. „Разочароваш ме, Филип“ — изрече тя, имитирайки гласа на Констанс, после добави: — Не си нито първата, нито последната, драга.
Откъм тунела налетя вятър, после влакът се появи, тласкан от мощните си електромотори. Камбанките обявиха отварянето на вратите и Блеър отстъпи назад, за да избегне навалицата.
— Ние бяхме женени — казах аз.
Тя изчака, докато последният пътник се отдалечи, после бавно се завъртя.
— Кои вие?
— Аз и Констанс. Хайде да се качваме.
Тя примига.
— Ти… и Констанс Йънг?
— Да.
— Женени?
— Точно така.
Камбанките прозвучаха отново.
— Да се качваме — казах аз.
Тя мълчаливо ме заобиколи и се отправи към една каменна пейка. Последвах я, понечих да седна, после се отказах. Влакът се отдалечи и останахме сами на платформата.
— Е — каза накрая тя, — поне вече не се чудя защо дадоха на едно ново момиче толкова важна задача. Констанс май ще излезе права. Изглежда, из оная сграда наистина още витае духът на Хувър. — Мърморейки: „Насърчавали жените, друг път!“, тя разкопча чантата си и извади пакетче дъвка. — Отказах цигарите. Мислех, че ще е добре за кариерата ми. — Тя вдигна очи и се усмихна. — Хей! Сега мога пак да пропуша! Денят не бил чак толкова лош!
— Мислех, че Еванс ти е казал.
Тя направи съсредоточена гримаса.
— Хммм. Чакай да си припомня. Дали ми е споменал, че си бил женен за Констанс Йънг? — Тя затвори очи за момент, после поклати глава. — Не… не, сигурно щях да се сетя, честна дума. Но поне за да знам колко лошо са ме прецакали, нека попитам дали с бившата мисис Баркли сте се разделили като културни хора, или един от двама ви е зарязал другия. — Тя се усмихна лъчезарно и добави: — Знам, че е много личен въпрос, но в момента пет пари не давам за чувствата ти.