— Констанс поиска развод и се омъжи за Уорън.
Тя кимна.
— Идеално. Още една причина да съсипеш кариерата на сенатора. Нищо чудно, че той издавя.
— Моята предубеденост трябваше да послужи за прикритие.
— Виж, това ми го казаха — кимна тя. — Мистър Неподкупност от противниковата партия. По някои места може и да се хванат на тази въдица.
— Биха се хванали из глухата провинция, но в този град политиката е груба игра. Трябваше им прикритие от професионалистите, от конкурентните кампании и медиите, а от тяхна гледна точка аз вече не съм в играта. Имах стойност единствено като жертва на любовен триъгълник. Дори и във Вашингтон никой не би повярвал, че ще си изкривя душата, за да помогна на Уорън Йънг.
Блеър ме погледна с нещо като съжаление. Не й се сърдех; наистина бях за окайване. Мистър Неподкупност. Разменил гордостта си срещу билет до Орегон.
Примигващите светлинки обявиха пристигането на нов влак и Блеър стана от пейката.
— Е, засега Мартин Грийн ни води с един на нула. — Тя протегна ръка. — Довиждане, Филип. Може пак да се срещнем.
— Отказваш ли се от случая? — попитах аз.
— Не. За да се откажеш от нещо, първо трябва да е твое. А нас ни отстраняват, забрави ли?
— Няма да ни отстранят.
— Няма ли?
— Ако ни изритат, из медиите ще се вдигне шумотевица в най-неподходящия момент.
— Имената ни още не са обявени. Медиите няма да разберат, че сме отстранени.
— Ще разберат, ако някой им каже.
— Не бих го направила — каза тя. — Не е в моя стил.
— Знам.
Блеър ме погледна с широко разтворени очи.
— Ти ли ще им кажеш?
— Няма значение какво ще направя.
— Не те разбирам.
— Важното е, че те не могат да бъдат сигурни какво ще направя. Нямам кариера за опазване и това ме прави непредсказуем, а те си мислят, че съм и нестабилен. Еванс каза ли ти, че съм лежал в болница?
Свястно момиче беше все пак — дори не мигна.
— Да, каза ми.
— Е, като се събере всичко това на едно място, аз се превръщам в риск, какъвто не могат да си позволят.
Тя ме изгледа одобрително.
— Еванс имаше право. Наистина си врял и кипял.
— Засега шпионската теория изглежда правдоподобна. Трябва да държат журналистите настрани и да се надяват, че нещата не са такива, каквито изглеждат.
— А ти смяташ ли, че нещата не са такива, каквито изглеждат? — попита тя.
— Не знам. Ще трябва да питаме Мартин Грийн.
На бюрото ми имаше три розови листчета със съобщения — и трите от Еванс, всяко следващо по-тревожно от предното. На третото пишеше лаконично: „Чакам те.“ Качих се горе и го заварих в креслото, зает с упражнения за релаксация.
— Вероятно трябва да чуя и твоя вариант — каза уморено той.
— Не мина добре.
— Разбрах. Първото обаждане беше от заместника… всъщност първите две обаждания. После позвъни министърът.
— Опитахме се, Алан.
— А току-що ми се обади и Чип Търстън.
— Не го познавам.
— Той е от хората на Тони Гутиерес.
— И него не съм го чувал.
— Не си го чувал… колко време те нямаше?
— Шест месеца.
Той ме погледна с изненада.
— Шест? Мислех, че е било по-малко.
— Сто седемдесет и осем дни.
Еванс изсумтя.
— Само че ние не ги броим, нали?
— Точно така.
Всъщност бях почнал да ги броя чак някъде след стотния ден, когато осъзнах състоянието си и взех да се тревожа.
— Гутиерес е президентският човек в Капитолия, шефската връзка, тъй да се каже, а той чу доста неща за теб, и то съвсем наскоро. Доколкото разбрах, Констанс е минала през кабинета му като ураган. По гласа на Търстън останах с чувството, че току-що се е подмокрил.
— Да, беше доста ядосана, когато се разделихме.
— Госпожа сенаторшата е… решителна дама.
— Госпожа сенаторшата се е сблъсквала с доста гадости в тоя живот.
Той побърза да кимне.
— Разбира се, разбира се. Нищо не исках да кажа, Филип. Просто Констанс държи здраво юздите, това е. Много е преживяла… много сте преживели и двамата.
— Какво каза министърът?
— В общи линии, че няма да ви отстранява от разследването, но Йънг се бои, че ако изникне нещо отрицателно, ти ще гледаш да го изкараш по-черен от дявола.
— Малко е късничко да се тревожите за пристрастията ми.
— Знам, глупаво е, но в момента той не разсъждава логично. Беше готов да гласува с две ръце за стратегията, докато вярваше, че тия истории около Грийн са пълна глупост, но унгарската следа здравата го разтресе.
— И сега какво ще ни правите?