— Трябва да ви държим настрана от действието.
— Орегон е на около пет хиляди километра оттук.
Той поклати глава.
— Ти оставаш на борда в случай, че открием невинно обяснение на новите факти. Тогава всичко ще влезе в релси.
— Да, по план. Сега остава само да открием невинното обяснение.
— План или не, ще ни откъснат главите, ако отстраним някого още от първия ден. Знаеш как се разчуват тия неща.
И той ме изгледа втренчено.
— Значи няма да ходя в Орегон. По-далеч ли ще ме пратите?
— Остави Бюрото да си води разследването. Ако нещо се закучи, например изчезне документ или някой свидетел заяви, че са изопачили думите му, ти не носиш вината. Както вече казах, твоята работа е да наблюдаваш. Срещаш се с агентите, изясняваш докъде са стигнали и пишеш кротки неутрални доклади, адресирани до мен. Знам, че си водил разследвания, и нямам нищо против, ако дадеш на Блеър някой и друг съвет. Шепни й ги на ухо или пиши със симпатично мастило. Само недей да вършиш неща, които биха изглеждали като опит да прецакаш Йънг.
— Може да й потрябва помощ в Капитолия.
— Така изглежда. Ако й се наложи да ходи там, дръж й ръчичката, но не се набивай в очи. Тя командва парада.
— Добре — казах аз и станах от стола. — Тя командва парада.
— Филип.
— Какво?
Той сниши глас.
— Ти как смяташ? Какво ти подсказва интуицията за Грийн?
Щом искаха да стоя настрана, сега бе най-подходящият момент да го сторя.
— Скаран съм вече с интуицията си — казах аз.
— Съвсем ли?
— От лекарствата е.
Когато се прибрах в кабинета, на бюрото ми имаше още едно листче. На него беше написано „агент Търнър“ и номер на клетъчен телефон. Свързах се с нея. Беше в колата.
— Къде отиваш? — попитах аз.
— Да плувам.
— Това да не е някаква кодова дума?
— Не, физическо упражнение. Страхотно облекчава стреса. Днес ще счупя световния рекорд на хиляда метра.
— Сигурно си чула — казах аз.
— Че още не сме се отървали от горещия картоф ли? Ти беше прав. Впечатлена съм.
— Има обаче една малка промяна.
— Точно така, план „Б“, по който не подлежиш на обвинения. И кой остава?
— Ти ще водиш разследване, като се придържаш най-строго към фактите, а аз ще пиша неутрални доклади в същия дух. Каквото и да се случи, излизаме невредими. Какво си предвидила за утре?
— Заедно с още един агент отивам да разпитам задълбочено приятелите на Грийн. Кой знае, някой от тях може да поддържа връзка с него.
— Успех.
— Искам да те питам нещо.
— Казвай.
— Има ли още изненади, или вече знам за теб каквото трябва?
— За теб съм като отворена книга.
3
Не обичам да седя на скамейката до гроба на дъщеря си. Прекалено е далеч от надгробната плоча и посещението става някак безлично. Не можеш да водиш разговор.
Обикновено започвам от пейката, особено ако земята е студена или влажна. Но после подхващаме разговор и когато темите станат сериозни, неминуемо се приближавам. Казвам й колко ми липсва, как понякога съм готов да се разплача в най-неподходящи моменти, но един ден отново ще бъдем заедно. Накрая винаги се озовавам на земята. Вадя куклата й, за да види, че още я нося. Констанс искаше да сложа куклата в ковчега и когато я откри у дома, между нас всичко свърши. Не че иначе щеше да е по-различно, но онзи случай окончателно сложи край.
Разказах на дъщеря си за новата задача. Казах й, че Констанс все още е много красива. Не споменах какво стана на срещата. Никога не й разказвам лошите неща, за да не знае как се обърка всичко след нейната смърт.
В деня след срещата отидох навреме на работа, макар че на практика се водех отстранен. Върху бюрото вече ме чакаше голям плик, изпратен от Блеър. Вътре открих досието на Грийн с всички подробности, събрани от правителството, докато са го проверявали за достъп до секретни материали. Там бяха и данните на ФБР от „предварителните“ разговори с негови приятели и познати — опитът да се открие бързо решение. Второто, по-задълбочено разследване течеше в момента и в плика имаше копие от списъка на свидетелите. Тази сутрин два екипа по двама агенти (между които и Блеър) бяха започнали да работят от външния кръг към центъра на мишената — хората, които го познаваха най-добре, — като постепенно натрупваха сведения и навлизаха все по-дълбоко в темата.
Цяла сутрин се занимавах с четене и препрочитане, използвайки интуицията си, за да попълня недостига на данни за предполагаемия шпионин. Не беше трудно. Познавах биографията на Мартин Грийн, мнозина я познаваха. Роден в Бруклин, Ню Йорк, и израснал в едно предградие на Ню Джързи. Баща му бил статистик на застрахователна компания в Нюарк, а майка му — секретарка в местната синагога. Семейството много държало на образованието. Мартин бил един от онези академични рекордьори, които в гимназията гледат да не се сблъскат с някой от училищните побойници, докато бързат от репетицията на оркестъра към сбирката на Латинския клуб.