В Принстън продължил горе-долу както в гимназията. Присъединил се към младежкото еврейско дружество „Хилел“ и Германския клуб, но иначе странял от студентските компании. Четири години наред се спотайвал в стаята си в общежитието, хранел се в кафенето и през почивните дни редовно се прибирал у дома.
Заех се да търся признаци и следи от мъчително преживяване или решаващо събитие, което би могло да го тласне към измяна. Какво по-точно? Влиятелен преподавател? Лято в чужбина? Отхвърляне от страна на красива студентка или популярен младежки клуб? Това не беше онзи Принстън от „Слънце изгрява“. Ако Грийн е бил самотен, това вероятно се дължеше не толкова на еврейския произход, колкото на собствените му склонности.
Но каквито и страдания или неправди да го бяха връхлетели като юноша и младеж — всички пропуснати концерти и мачове, високомерните колеги, напразните надежди за покана в елитен клуб, — сериозният млад мъж от Ню Джързи в крайна сметка бе разбрал, както разбираме всички, че за всекиго има отделен връх и колкото по-късно го достигнеш, толкова по-висок и надежден е той. Кривата на живота му се извисявала към Вашингтон — обетованата земя за всеки амбициозен младеж, надарен с ум, енергия и твърдото желание да промени света. Започнал като сътрудник към Комисията за международни връзки на Конгреса и скоро умът и старанието го тласнали нагоре, отваряйки вратите към все повече и повече възможности за обществени изяви. Извън работата той се присъединил към една процъфтяваща синагога, която му предлагала не само духовна храна, но и възможности да разговаря за философия, политика и обществена отговорност с някои от хората, чиито възгледи влияели пряко върху обществения дебат. След десет години във Вашингтон всички жизнени цели на Мартин Грийн изглеждали напълно постигнати стимулиращо обкръжение, удовлетворяваща и добре платена работа, чудесен приятелски кръг и интимна връзка с някоя си Даяна Морис.
Енергията на Грийн била безгранична. Той сякаш не се отказвал от нито една достойна кауза, а такива каузи имало много. Столицата страдала от всички проблеми на големия град и Грийн можел да ги види отблизо, почти без да се отдалечава от Капитолия. Дали нещо не го бе накарало да измени на страната, която му давала работа и препитание? Теди Рузвелт е писал, че „ужасяващата мизерия“ на големия град може да разпали съчувствието на един великодушен младеж и да го превърне в социалист или проповедник на най-безумни теории. Но от проповеди до действие има много път, а при всички плюсове във вашингтонския живот на Мартин Грийн би трябвало да се случи нещо изключително, за да го преобрази в предател.
И все пак нещо го бе накарало да избяга. Исках да бъда с Блеър, за да чуя от първа ръка разказите на хората, които го познаваха най-добре. Трябваше обаче да се задоволя със сведения от втора ръка, когато тя ми позвъни около пладне.
— Проведохме два разговора — каза Блеър. — И двамата са приятели извън работата. С единия се е срещнал като доброволен помощник в Музея на Холокоста. Другият е председател на кварталния съвет. И двамата го смятат за кандидат-светец… ако евреите имат светци де. Нямат представа защо е изчезнал. Налагаше се да премълчим, че е заподозрян в шпионаж, но и да им бяхме казали, нямаше да повярват.
— Не са ли забелязали някакви странности в поведението му?
— Не. Какво мислиш за досието?
— Не видях нищо съществено, във всеки случай не и повод за държавна измяна. Изглежда, че животът му е бил идеален… поне доскоро.
— Знам. Много ми се ще да отмъкна мис Такач от улицата и да я поразпитам няколко часа.
— Тя под наблюдение ли е?
— Денонощно. Засега нищо. Никакви посещения на Портретната галерия, никакви подозрителни действия, никакво нарушение на рутината. Не личи да й липсва скъпият Марти.
— Смяташ ли, че между двамата е имало нещо?
— Едва ли. Не са се докоснали. Нито хващане на ръцете, нито милувки по бузите. Ако е имало нещо между тях, било е на чисто делова основа, само че точно там сега стои един голям въпросителен знак.
— Сигурно се чудиш какво са вършили заедно, ако не е било шпионаж. Може би нашата тайнствена унгарка наистина е осигурявала информация, както предположи Констанс.
— Предположи ли? На мен ми прозвуча по-скоро като обвинение. Така или иначе, няма никакви доказателства в полза на тази теория, а и една информация от унгарката би била доста встрани от текущите му задачи.