Една публикация в „Поуст“ можеше да означава много неща. Повече, отколкото бях в състояние да обмисля точно сега.
— Ало, чуваш ли ме?
— Откъде измъкнахте тая история?
Той се разсмя.
— Стига де, мой човек. Ще кажеш ли нещо, или не?
— Знаеш, че не мога да коментирам текущо следствие, Джон.
— Виж какво, старче, знам, че играеш по правилата, и не очаквам кой знае какви разкрития. Обаждам се, защото не искаме нито да засегнем някого повече, отколкото трябва, нито да се насадим на пачи яйца. Просто ми кажи, че съм сбъркал, и ще ти повярвам. Знаеш, че рядко правя подобно предложение.
— На твое място не бих прибързвал с изводите.
— Искаш да кажеш, че не е застрашена националната сигурност?
— Искам да кажа, че не бих прибързвал с изводите.
— Добре. Чух, че все още не се знае със сигурност дали Грийн е шпионин. Тогава да речем, че в момента това изглежда твърде вероятно.
— Не мога да коментирам нито едното, нито другото.
— А ако напиша, че е твърде възможно да има заплаха за националната сигурност, няма ли после да се наложи да връщам наградата „Пулицър“?
— Пак повтарям, не мога да коментирам.
— Става. Слушай, наистина съм ти благодарен. Исках да си изясня как стоят нещата.
— Тази седмица ли ще пускате материала?
— Аха. Гледай да стоиш по-настрана от сенатора и мисис Йънг.
И той затвори. Помъчих се да обмисля всички варианти на събитията през следващите двайсет и четири часа, но преди да напредна с разсъжденията, отново хлътнах в онзи коридор.
Следващото ми събуждане бе предизвикано от глух ритмичен тътен. Покрай щорите се процеждаха слънчеви лъчи, значи бе минало доста време от разговора с Хърли, за който ми напомни слушалката върху възглавницата. Залитайки, се добрах до вратата и зърнах през шпионката специален агент Търнър. Изглеждаше много нещастна. Отворих тъкмо когато замахваше пак с юмрук срещу вратата. Тя се вторачи в мен и констатира:
— Не си мъртъв.
Стори ми се разочарована.
— Кое време е? — изграчих аз.
— Кое време е? — повтори тя и влезе, без да чака да й направя път. — Не, дай да започнем от нещо по-съществено. Защо не попиташ кой ден е?
— Сряда — казах аз, като се опитвах гласът ми да звучи уверено.
— Сряда — повтори тя и огледа стаята. Взе шишенцето с хапчета, прочете етикета и попита: — Колко си взел?
— Не смятам, че лекарствата ми засягат ФБР.
Тя изсумтя и скръсти ръце.
— Добре, дай да се придържаме към служебните въпроси. Ти успя ли… Какво е станало с панталоните ти?
— Какво?
— Изцапал си ги с трева и кал.
— Защо си дошла, Блеър?
Тя ми подаде сгънат брой на „Уошингтън Поуст“.
— Заради това.
Разгънах вестника; оказа се, че днес е петък. От посещението на Констанс бяха минали над четирийсет и осем часа, а не си спомнях нищо, освен разговора с Хърли. В гърлото ми се надигаха киселини. Заглавието на първа страница гласеше: „Търси се избягал сътрудник от Капитолия“. Съобщаваше се, че според „осведомени източници, близки до следствието“, било обявено общонационално издирване на видния служител от Комисията по разузнаване Мартин Грийн, свързано с „предполагаема сериозна заплаха за националната сигурност“. Следваха мнения на представители от целия политически спектър как ще се отрази това върху успешната досега кампания на Уорън Йънг.
— Нося ти още един бюлетин — каза Блеър. — Издирва се и някой си Филип Баркли. Спешно го викат в Министерството на правосъдието. Има ли нещо, което трябва да чуя, преди да стигне дотам?
— Какво например?
Тя направи гримаса.
— Не съм ти враг, Филип. Работим заедно, спомняш ли си? По въпрос, засягащ националната сигурност. Еванс смята, че си изчезнал от снощи, но аз отидох до кабинета ти и разбрах, че те няма от вторник. Липсват цели два дни, а ти явно не си състояние да попълниш празнотите. А отгоре на всичко откриваме празно шишенце от хапчета, кал и трева по панталона ти, свалена телефонна слушалка и което е най-важно — статия в „Поуст“, явно вдъхновена от човек, който има сметки за разчистване. Затова питам пак: има ли нещо, което трябва да чуя, преди да стигнем в министерството?
— Не.
Блеър се вторачи в мен; и аз се вторачих в нея.
— Майната му — промърмори тя и тръгна към вратата. — Ще те чакам отвън. На твое място бих се избръснала… и не забравяй да си смениш панталона.
Не успяхме да стигнем до кабинета на Еванс. Блеър му позвъни предварително и той ни пресрещна в коридора.