— Предполагам, всички сте видели днешния вестник — започна Хюлет.
— Да, господин министър — отговори Еванс.
— Тази сутрин двамата с мистър Паркс посетихме Едуард Йънг. Не беше много приятно. Той смята, че министерството е отговорно за саботаж срещу кампанията на сина му. Точно така го нарече — саботаж.
— Смята, че ние сме отговорни? — попита Еванс.
Паркс веднага го връхлетя.
— Вестникът споменава за източник, близък до разследването. Това означава човек от министерството или ФБР.
Той стрелна очи от Еванс към Блеър и пак към Еванс. Не ме погледна, което означаваше, че съм заподозрян номер едно. Така се вършат нещата във Вашингтон. Човек може да е мъртъв от месеци и години, преди да си чуе опелото.
— Но ние проведохме десетки разговори — каза Еванс. — Ако е посетил няколко свидетели, авторът би могъл да сглоби цялата история.
— Би могъл да съобрази, че се води издирване — възрази Паркс, — но откъде ще узнае за изнасянето на държавни тайни?
— Разпитвахме свидетелите за липсващи документи — каза Еванс. — Не е нужно кой знае какво въображение, за да се досети.
— Напротив, нужно е страхотно въображение.
Еванс нагазваше в опасни води. След като бе изтърпял да го сритат, Секирата искаше да ни го върне тъпкано и нещата навярно щяха да загрубеят, когато нетърпеливият Хюлет се намеси.
— Какъв е графикът? — запита неопределено министърът.
— По сегашния списък за разговори трябва да приключим до две седмици — отговори Блеър.
— Добре. Предполагам, че няма промяна в основните доказателства.
— Грийн е имал достъп до секретни документи, господин министър — каза Еванс, — но нищо не липсва. Няма преки доказателства за изтичане на тайни. Разполагаме само с косвени улики.
Министърът кимна доволно.
— След колко време можем да имаме окончателния доклад? — попита той.
Еванс изненадано вдигна вежди.
— Окончателният ли?
— Няма да позволим тази история да трови кампанията на час по лъжичка. Трябва да действаме.
— Не сме приключили с разследването — каза Еванс.
— Тя току-що каза, че разговорите ще приключат до две седмици — напомни Секирата.
— Само разговорите, сър. Но може би няма да узнаем със сигурност какво се е случило, докато не намерим Грийн, а…
— А дори и тогава няма да знаете — прекъсна го Паркс. — Човекът няма да си признае. Ще наеме адвокат и ще се обяви за невинен. — Той погледна министъра и добави: — Тази история може да се проточи с месеци. Докладът ни трябва сега, а доказателства за шпионаж няма.
Еванс отправи възражението си към министъра.
— Това не е съвсем вярно, господин министър. Доказателствата са косвени, но става дума за среща между чужд агент и високопоставен държавен служител…
ПЛЯС! Паркс стовари длан върху масата и всички подскочихме.
— Не… бързайте… толкова… мистър — изръмжа той.
Лицето на Еванс пламна. Един помощник на министъра на правосъдието може и да не е сенатор или член на кабинета, но стои твърде високо, за да му бъде държан такъв тон, особено пред подчинени. Трепкащото мускулче върху бузата на Блеър издаваше, че и тя се чувства засегната заради него. Най-интересна обаче бе собствената ми реакция — пълно безразличие. Чудото на съвременната медицина — Филип Баркли е укротен.
— Кой, по дяволите, твърди, че е било среща? — попита заплашително Паркс. — Просто двама души са седнали на една маса в претъпкано обществено заведение.
Еванс заговори спокойно, опитвайки се да го вразуми.
— И двамата са изминали доста път, за да стигнат дотам, а няма признаци преди или след тази среща да са посещавали това заведение.
— И какво доказва това? Има цял куп музеи, където не съм стъпвал повторно. А дори да са се познавали… може да са били любовници или нещо подобно.
— Но те не са се докоснали — отвърна Еванс.
— Вие пък откъде знаете? — отсече Паркс. — По дяволите, нашите велики агенти може изобщо да не са забелязали как тя му лъска бастуна под масата.
Еванс смутено се озърна към Блеър, а министърът потупа Паркс по лакътя. Можех да им съобщя, че провинциалната им загриженост за нейното целомъдрие е напълно излишна, но както казах, бях загубил съпричастност към ставащото.
Еванс беше рядка птица — помощник-министър, който се е издигнал по служебен път. Целия си живот бе посветил на една институция, чиито ценности са изсечени върху камък в пълния смисъл на думата. Сега нямаше намерение да отстъпва.
— Все пак — възрази той — ние обикновено не даваме отчет в толкова ранен етап на следствието.