Не ми се стори много тактично, че натърти на „ние“; разцеплението между министъра на правосъдието и юристите от кариерата беше жива рана за министерството.
Секирата впи поглед между очите на Еванс като доберман, съзерцаващ пържола, а Хюлет потропваше с маникюра си по масата и обмисляше как да предотврати бунта. Бях виждал десетки подобни сцени в Белия дом и Сената — новоназначени или новоизбрани началници в спор с бюрократи, които сякаш не схващат политическата реалност.
— Добре, добре — каза примирително министърът. — Според мен трябва да уравновесим интересите на няколко страни: авторитета на собственото си министерство, общественото желание за съвестно разследване и интересите на един уважаван гражданин. — Той се приведе напред и кръстоса ръце върху масата, готов да произнесе присъдата. — В момента разполагаме с косвени улики: странно поведение, измислен претекст за напускане на работа, случаен съвместен обяд и няколко разговора от телефонни кабини. Това не превръща мистър Грийн в шпионин. Може да е изневяра, макар че, доколкото знам, той има една от онези модерни връзки. Така или иначе, определено нямаме повод да съсипем шансовете на мистър Уорън Йънг за президентския пост. — Хюлет ни огледа един по един в търсене на несъгласие. Не забеляза такова и продължи: — Трябва да осъзнаем факта, че шпионажът е извънредно тежко престъпление и могат да минат години, преди да узнаем с достатъчна достоверност какво точно е станало.
— Съвършено правилно — обади се Секирата и плъзна поглед наоколо, готов да потуши в зачатък всеки опит за бунт.
— Разследването ще продължи докато помощник-министърът сметне за необходимо, но на мен ми се струва — той погледна втренчено Еванс, — че е имало неправомерно изтичане на информация, което създаде обществени… ъъъ… недоразумения, и ние трябва да разчистим бъркотията, като обявим известните ни факти, а именно, че няма доказателства за изнасяне на сведения от Комисията по разузнаването. — Чак сега министърът ме погледна и каза: — За момента въпросът е дали мистър Баркли има готовност да състави и подпише такъв доклад.
Усетих как ме гледат Блеър и Еванс, докато отговарях:
— Да, сър.
— Добре — кимна министърът. — Ако искате, наречете го междинен доклад, но държа да е готов до две седмици.
Съвещанието приключи. Еванс се отправи към кабинета си, а Блеър ме последва към моя. Затвори вратата и се облегна на нея с разперени ръце. По прозорците барабаняха огромни дъждовни капки и шумът им отекваше оглушително в тясното и задръстено помещение. Седнах зад бюрото, отрупано с тридневни бюрократични боклуци — розови листчета със съобщения, зелени компютърни разпечатки, сини циркуляри за противопожарни учения и здравни застраховки. Дневната светлина бързо чезнеше, погълната от прииждащи черни облаци.
— Трябва да поговорим — каза Блеър. В полумрака тонът й прозвуча още по-зловещо.
— За какво?
— Трябва да знам. Ти ли си разговарял с „Поуст“?
— Да.
Тя заби поглед в пода и бавно поклати глава. През шума на дъжда едва чух следващите й думи:
— Знаех, че си бил ти. Просто не исках да повярвам.
— Той вече знаеше всичко, когато ми се обади.
— Не, казал ти е, че знае. Просто е проверявал слух, заложил е капана и ти си се хванал.
— Грешиш.
— Нима? Кога ти се обади?
— Кога ли?
— Да, кога? Вторник? Сряда? Четвъртък?
— Какво значение има?
— За бога, Филип, защо ли те питам какво сте говорили, щом не помниш дори кога е било! — Тя хвана дръжката на вратата и отсече: — С удоволствие бих продължила разговора, но имам да свърша много работа, преди да напишеш доклада.
Обърна ми гръб.
— Кога ще разговаряш с Даяна Морис? — попитах аз.
Тя вече беше в коридора, но подаде глава и ме изгледа свирепо.
— Защо?
— Искам да присъствам.
— Благодаря, и сама ще се справя.
— Чудесно. Ти ще задаваш въпросите. Искам само да чуя отговорите. — По лицето й усетих, че се кани да възрази. — Слушай, аз ръководя разследването и аз ще трябва да подпиша доклада. Не те моля, Блеър. Искам да присъствам на разговора.
Тя отново прекрачи в кабинета и се спогледахме.
— Утре в десет. В нейния апартамент — каза накрая тя и си тръгна.
6
— Даяна, къде смяташ, че е отишъл?
Въпросът увисна в тясното пространство между двете жени, седнали на дивана. Аз седях отсреща на меко кресло и наблюдавах уменията на агент Търнър. Тя бе проявила желание да се сближи колкото се може повече с жената, която познаваше Мартин най-добре, и само двайсет минути след запознанството успя да превърне официалния разпит в съчувствен интимен разговор. Добрата приятелка Блеър, дошла да изслуша разказа за изгубената обич на Даяна.