Ако не се брои левият глезен, нашата свидетелка изглеждаше горе-долу както очаквах. В доклада пишеше, че е родена във фермерско семейство от Небраска, че има диплома по комуникации от щатския университет и че искала нещо повече, отколкото можел да й предложи родният край. След като стажувала при местния конгресмен в Омаха, тя решила да дойде във Вашингтон и станала част от миграционната схема, която поддържа държавния апарат. Имаше привлекателна външност — рубенсова фигура под облекло с консервативна кройка, бяла кожа, яркосини очи, блестяща тъмноруса коса и склонност да се усмихва. Не личеше да слага грим и не носеше бижута, освен сребърен пръстен на средния пръст. Приятелките й я описваха като „добра“ и „грижовна“ и аз виждах, че наистина е така — външността, облеклото, държането, всичко в нея издаваше момиче от Средния запад, благоприличие и скромно. Седнала на дивана до Блеър Търнър, която бе пълна нейна противоположност, Даяна приличаше на учителка от детска градина, разговаряща с разтревожен родител. Добре ли е Мартин? Слуша ли? Не нарушава ли правилата?
Единствената странна нотка във външността й бе татуировката над глезена — някакъв символ. На какво? Може би на нещо липсващо в Небраска, което я бе тласнало да търси приключения в далечния град. Бях готов да се обзаложа, че и Мартин го е зърнал. Не можех да си изясня какво точно е то и се питах дали и Блеър разсъждава над него, докато се взираше в свидетелката, която от своя страна обмисляше съсредоточено въпроса къде е Мартин, сякаш не си го бе задавала непрестанно през последните две седмици. Накрая Даяна въздъхна и поклати глава.
— Нямам представа — каза тя. — Съжалявам. Дадох на вашите хора списък на всичките ни общи познати, както и на неговите приятели, за които знам.
— Проверяваме ги, Даяна — каза Блеър. — А дали има места, които да го интересуват, за които да ти е говорил или просто да е проявил любопитство?
— Искаше някой ден да посети Израел.
— Това е полезно сведение — каза Блеър.
— Веднъж планирахме екскурзия до Аризона, но Мартин не успя да си вземе отпуск.
— Кога беше това?
— Миналата пролет. Искахме да посетим Тусон, Седона и Големия каньон. И двамата никога не сме пътували на югозапад.
— Аз съм живяла там, докато учех в гимназията — каза Блеър. — Баща ми служеше във Форт Хуачука. Правехме си излети в пустинята и слизахме със сал по праговете на Колорадо.
— И аз бих искала — кимна Даяна. — Мартин не обича реките. Мисля, че не умее да плува.
Крайбрежните градове незабавно скочиха надолу в класацията.
— Бих искала да те питам нещо лично — каза Блеър. Даяна скръсти ръце в скута си и кимна. — Между теб и Мартин всичко ли беше наред… преди да си тръгне, имам предвид?
— Мисля, че да.
— Живели сте заедно две години — отбеляза Блеър.
— Почти три.
— Почти три. Аз живях с едно момче малко повече от година. Има добри и лоши периоди.
— Така е.
— Трябва да те попитам нещо, само не ми се сърди. Смяташ ли, че може да е имало друга жена?
— Не — отговори твърдо Даяна и поклати глава. — Ние се обичахме.
— Значи не е имало какво да те разтревожи? Необясними отсъствия, странни обаждания или нещо подобно?
Опитваше напосоки, но налучка златната жила. Изражението на Даяна показваше, че Блеър е бръкнала в раната.
— Чух го да разговаря по телефона… веднъж.
— С жена ли?
Даяна кимна.
— Чух името.
— Какво име? — попита Блеър.
Чаках устните на Даяна да се раздвижат за произнасяне на звука, който щеше да затвори кръга. Пръстите ми се впиха в подлакътниците на креслото.
— Наоми.
— Наоми?
— Мисля, че беше Наоми.
— Коя е Наоми? — попита Блеър. Вместо отговор Даяна поклати глава. — Трябва да имаш някаква идея.
Даяна ме погледна за пръв път. Очите й блестяха; опитах се да изобразя съчувствие.
— Не знам — каза тя с треперещ глас. — Наистина не знам.
— Ако е имало някакви проблеми, това не е ничия вина — увери я Блеър. — Тия неща просто се случват, това е.
— Но хората трябва да ги обсъждат — жално отвърна Даяна. — Ако единият ядоса другия с нещо, трябва да си поговорят.
— Права си — успокои я Блеър, — най-добре е да си поговорят. — Тя погледна записките си, после добави: — Да попитаме за нещо друго. Преди шест седмици Мартин е отсъствал от работа за няколко дни. Мисля, че е ходил някъде…
— В Ню Йорк — изрече глухо Даяна и започна да върти сребърния си пръстен.
— В Ню Йорк — повтори Блеър, отново погледна записките и кимна. Малцина знаеха, че Мартин е излъгал за целта на пътуването си. — Да, сигурно си права. А пък аз мислех, че е пътувал до Ню Джързи.