— Утре в единайсет сутринта имаме среща със сенатор Йънг — започна тя. — Мисля, че иска да ни предложи съдействие.
— Така трябва да е — казах аз.
— Осъзнавате ли, че вероятно ще се срещнем с бъдещия президент на Съединените щати?
— Напълно възможно.
Тя се озърна, подбирайки следващите си думи.
— Искам да ви попитам нещо.
— Питайте.
— Какво мислите за тази задача?
Свих рамене.
— Задача като задача.
— Мисля, че е голям шанс.
Кимнах, без да отговарям.
— С решителност и упорство се постига много, но не е зле човек да познава когото трябва.
— Звучи ми като цитат.
— Калвин Кулидж.
— Кулидж ли го е казал?
— Без втората част. Смятам, че имаме шанса да впечатлим бъдещия президент с професионализма си, нали така? — Преди да отговоря, тя добави: — Виж какво, Филип, не крия, че съм амбициозна. Смятам да се издигна по-високо от всяка друга жена в Бюрото.
— Амбицията не е лошо нещо — казах аз. Опитах се да килна стола назад, но опрях в стената.
— Не ставай снизходителен, ако обичаш. Искам да знам как ще подходиш към работата.
— Смятам, че професионализмът ни ще бъде оценен по-високо, ако сенаторът хареса нашите изводи.
Тя се усмихна. Имаше красива усмивка.
— Вярваш ли, че Грийн е шпионин?
— Не знам. Още ми е рано за изводи.
— Имал ли си досега работа с шпионаж?
— Не.
— Сигурно ще открием, че се е скарал с приятелката си или пък са го спипали в някой съмнителен бар и сега не смее да се покаже пред хората. Ако ли не, може да е криза на средната възраст.
— Горе не беше толкова самоуверена.
— Там излагах официалната линия за сведение на министъра на правосъдието, но от каквото и да бяга нашият човек, едва ли е шпионаж.
— Сенатор Йънг ще е щастлив да те чуе.
Може би заради тона или заради нещо в погледа ми тя се навъси и каза:
— Мога ли да бъда откровена?
— Моля.
— Аз съм ново момиче тук, разбра ли? От месеци не съм идвала във Вашингтон и изведнъж получавам такава задача. Прескочиха цял куп златни момчета и беловласи ветерани, за да изберат мен, та се чудя: дали ме издигат по бързата процедура, или има някакъв номер? Заместник-директорът ме настанява удобно и обяснява какво означава случаят за сенатор Йънг, макар че то си е очевидно. Казва, че вероятностите за неприятен изход са малки, но ако нещо се обърка, ясно е върху кого ще падне вината. Сваля всички карти на масата — известен риск, възможност за големи награди — и пита дали съм съгласна.
Тя ме погледна, сякаш можех да отговоря вместо нея.
— Продължавай — казах аз.
Тя помълча, обмисляйки следващите си думи.
— Виж какво, ще карам направо. Не че ти нямам вяра, но не искам да ме замесят в някоя мътна история, нали така? Искам само да си свърша работата както трябва, пък да става каквото ще. Няма да целуваме ничий задник, но от нас се иска… как беше… мисля, че му викат политическа хитрост. И това е още едно от нещата, с които би трябвало да дадеш своя принос. Е, какво ще кажеш?
— Обичам да си върша работата както трябва — казах аз.
Тя се вгледа за малко в мен, после кимна.
— Добре. По устав, стъпка по стъпка.
— Мислиш ли, че ще ни отнеме много време?
— Не съм сигурна. Надявам се някой да звънне, че се е прибрал у дома си или в службата. Ако се наложи да го издирваме, може да трае дълго. — Тя стана. — Ела утре сутрин в Бюрото. Ще ти покажа досиетата и ще те осведомя за последните данни от разследването. После отиваме да се срещнем със сенатора.
— Чудесно — казах аз и понечих да стана.
— Седи си — каза тя. — По-лесно ще е, ако излизаме един по един.
Тя пристъпи зад стола, отвори вратата, доколкото можеше и се плъзна през процепа. Размаха пръсти насреща ми и изчезна.
Еванс позвъни след пет минути.
— Тръгна ли си?
— Току-що едва се провря през вратата.
— Е? — попита той по-тихо; сигурно вратата към секретарката му беше отворена.
— Какво?
— На кого ти прилича, а?
— Не съм сигурен. От Хувър е по-висока.
— Онази актриса! — каза той. — Дето беше в онзи филм с испанеца… как му е името?
— Какво й каза за мен, Алан?
За момент разговорът секна.
— За теб ли? Извън служебните сведения ли?
— Ще ти съобщя, когато научим нещо.
— Сещаш се за кого говоря. Фернандо или Антонио някой си.
— Не забравяй Портланд, Алан. Веднага щом свършим.
2
И тъй, когато се събудих на другата сутрин, имах какво да правя: да намеря Мартин Грийн, да отгатна дали е застрашена националната сигурност и да определя резултата от следващите президентски избори. Пълна програма. На мое място някой би скочил от леглото като пружина, но познатата тежест на летаргичното безразличие ме притискаше към дюшека. Лекарите ме отрупваха с уверения, че това трябвало да се очаква и били готови да напишат още някоя рецепта или да променят дозите. Честно казано, почваше здравата да ми писва от лекари, болници, загадъчни отговори на неудобни въпроси и от тънката нишка надежда, за която се вкопчвах над пропастта.