Еванс се навъси.
— Ами… така е в най-общи линии…
— Какъв е проблемът тогава? — попита Секирата.
— Предстои да се свърши още много работа — обясни Еванс, — а не е изключено да има други съзаклятници, които все още могат да бъдат заловени. При подобна ситуация запазваме обвинението в тайна, за да не провалим разследването. Обявяваме го едва когато арестуваме виновниците и сме готови да ги изправим пред съд. Ние дори не сме арестували Грийн и не можем да кажем кога — и дали — ще стане това. Просто е твърде рано, за да разкриваме какво знаем.
Сандърс веднага се хвана за последната дума.
— Лично аз не знам нищо за тия ваши тайни и явни истории — заяви той. — Знам обаче, че ако не пресечем цялата работа в корен, някой от малцинството ще поиска да се състави комисия за разследване и месеци наред няма да слезем от първите страници.
Министърът проумя без затруднения.
— Ще продължим разследването — заяви той. — Ще хвърлим всички ресурси на министерството и на Бюрото за залавяне на съучастниците. Но случаят представлява обществен интерес и макар че новината няма да е приятна за сенатор Йънг, смятам, че сме длъжни да действаме. — Той се озърна и попита: — Някакви възражения?
Само на метър от него Еванс хапеше устни. Ако не се броят празните приказки за дълг и обществен интерес, основните интереси в случая бяха на сенатор Йънг и неговата партия. Независимостта на министерството бе изложена за продан и министърът се канеше да удари с чукчето, когато аз взех решение.
— Не съм съгласен.
Всички завъртяха глави към мен, но дълго време никой не проговори.
— Не сте съгласен ли? — попита най-сетне министърът.
— Да, господин министър.
— Смятате, че обвинението трябва да се запази в тайна?
— Смятам, че засега изобщо не бива да има обвинение. Измяната е най-тежкото престъпление в наказателния кодекс. Ако процесът срещу Грийн се основава на досегашните доказателства, обвинението ще бъде отхвърлено незабавно и цялото министерство ще стане за смях.
— Това са тъпо… това е нелепо! — възкликна Секирата. — Имаме снимки как този човек се среща с агент на чуждо правителство.
— Съвсем наскоро — напомних му аз — лично вие твърдяхте, че не е имало никаква среща.
Секирата присви очи. Не му беше приятно да го контрират с думи, изречени според него безкрайно отдавна.
— Тогава не знаехме за плащането — каза той. — То променя всичко.
— Парите доказват, че е ставало нещо, но не знаем точно какво. Не можете да обвините човек в шпионаж, ако не сте готови да докажете, че са били застрашени държавни тайни.
— Ами заговор? — попита другият сътрудник. — Тогава не е задължително да доказваме, че е имало предаване на сведения.
Въпросът беше аматьорски и аз се усмихнах пренебрежително.
— Пак ще трябва да докажете, че е имало намерение за извършване на измяна. Как ще го сторите въз основа на един съвместен обяд? Не можете да докажете, че случката в Портретната галерия е свързана с шпионаж, и определено не можете да я свържете с парите. Добра теория, може би дори силна теория, но все още е много далеч от безспорните доказателства, а това министерство си има правило да не предявява обвинения без достатъчни доказателства за присъда.
Министърът примига пред безцеремонното ми послание; Секирата изсумтя възмутено. Сандърс ме гледаше втренчено и пръстите му потрепваха по подлакътниците на стола, сякаш мачкаше кърлежи. Не смеех да се озърна към Блеър, но усещах погледа й.
— Бих искал да поговоря насаме с моя заместник и мистър Сандърс — каза накрая министърът. — Ще се върнем след малко.
Пет минути след като излязоха, вратата на кабинета пак се отвори и секретарката повика Блеър. Останахме само ние с Еванс и двамата сътрудници, които си шушукаха, развълнувани от перспективата скоро да хвръкне нечия глава. Еванс ми кимна да се уединим в ъгъла.
— Някога беше по-тактичен — каза той. — Големият шеф сигурно троши вътре мебелите.
— Когато се върнат, Алан, каквото и да се случи, стой настрана — посъветвах го аз. Той ме изгледа с широко разтворени очи. — Говоря ти като приятел. Тук си по волята на президента. Недей си проваля кариерата заради този случай, излишно е.
Той ме изгледа недоверчиво.
— Защо?
— Вярвай ми.
Групата на министъра се върна след двайсет минути. Лицето на Блеър беше безизразно, но останалите изглеждаха много нещастни.
— Обмислихме положението и решихме засега да не предявяваме обвинение — обяви министърът. — Според агент Търнър има шанс скоро да получим по-солидни доказателства срещу Грийн и затова, в съответствие с разумните доводи на помощник-министъра, реших да изчакам как ще се развият събитията. Има ли въпроси?