— Да, много ясно, че Констанс е лъгала. Така де, от къде на къде ще има нещо смислено в този случай? Мисис Йънг тъй силно желае да стане първа дама, че е готова да премаже всекиго по пътя си. И затова казва на бившия си съпруг една лъжа, която може да провали кампанията. И естествено, съпругът, който има всички основания да забие нож в гърба на сегашния съпруг, се съгласява да пази тайна. — Тя затвори очи и бавно плъзна пръсти назад през косата си. — Е, защо е излъгала?
— Може да има само един отговор.
— Казвай.
— Истината е по-лоша.
Тя ме погледна втренчено и зачака да продължа.
— Слушам те.
— Засега толкова.
Не бях готов да споделя теорията си за Констанс и Мартин.
— Значи не е шпионаж, а? Какво друго обяснение може да има за петдесетте хиляди долара?
— Работя по въпроса, но е много интересно, че парите изникнаха точно сега, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото казах преди малко — искали са да ни накарат да побързаме.
— И затова са уредили анонимно обаждане?
— А тя е подсказала на „Поуст“, че има заплаха за националната сигурност.
Блеър пристъпи до прозореца. Скръсти ръце, подпря се на рамката и хвърли поглед надолу към уличното движение. Светлините и сенките танцуваха по профила й като в студио на професионален фотограф. Най-сетне тя каза:
— Предполагам, че ако отида при Констанс, тя ще отрече всичко. Не би могла да обясни защо не е разкрила онази история веднага след изчезването на Мартин.
— Вероятно си права.
— В такъв случай дай да помислим. Не можем да обвиним Грийн въз основа на досегашните доказателства, защото началството се бои, че може да вдигнеш шум. Лично аз не мога да преценя дали Констанс разполага с необходимите сведения, защото тя няма да проговори. И макар да смяташ, че ни подхвърлят доказателства, за да се отклоним от истината, ти не можеш — или не желаеш — да ми кажеш каква е въпросната истина. Пропуснах ли нещо?
— Засега не, струва ми се.
Блеър се върна до бюрото и взе чантата си.
— Сбогом, Филип Баркли — каза тя. — Интересен човек си. Съжалявам, че не съм те познавала по-рано.
— И аз.
Тя кимна към монитора.
— Пиши направо, та да има поне нещо откровено в тоя случай.
— Може ли да говоря с мисис Йънг, моля? Обажда се Филип Баркли.
След малко отсреща прозвуча нейният глас:
— Филип?
— Трябва да поговорим.
— Не мисля така. Уорън е много ядосан. И аз съм много ядосана.
— Представи си колко ще се ядосате, ако истината излезе на бял свят.
— Това пък какво означава?
— Ще те чакам на онова място на остров Рузвелт — казах аз. — Точно в четири.
— Не знам дали ще успея да се измъкна.
— Постарай се.
За да покаже, че не е уплашена, тя закъсня с трийсет минути. Беше облечена с курортна небрежност: бежови ленени панталони, бяла копринена блуза, сандали и широкопола сламена шапка. Слънчевите й очила бяха оцветени в ледено синьо.
— Извинявай, че закъснях — подхвърли небрежно тя. — Не успях да си открия плаща и кинжала.
— На твое място не бих се шегувал на тема шпионаж, Констанс. Това е най-тежкото престъпление. Доживотен затвор без право на помилване. Дори самото обвинение може да съсипе човека.
Тя извади от чантата си бутилка минерална вода.
— И какъв извод следва?
— Искат да му предявят обвинение, но ти вече знаеш това.
— Старая се да бъда в течение. Какво общо имам с обвинението срещу горкия Мартин?
Тя отпи глътка вода.
— Добър въпрос. Мисля, че знам отговора, но може би ще пожелаеш да ми помогнеш.
Тя се разсмя.
— Престани да драматизираш, Филип. Нямам представа за какво говориш, уверявам те.
— Напоследък да си посещавала „Уолдорф-Астория“? — попитах аз.
— Предпочитам „Плаза“ — отговори студено тя. — Тук ли е мястото, където излизахме на пикник? Или беше от другата страна на онези дървета?
— Помниш ли, когато бях прокурор? Много ме биваше.
— Не помня да те е бивало за каквото и да било, Филип.
— Знаеш ли какво научих? Когато разполагаш верния отговор, всички късчета от мозайката си пасват, а не само част от тях. Късчетата, които разбирам, нямат нищо общо с шпионажа, но сочат все към Мартин и теб. Какво се е случило? Да не би да го е приел прекалено сериозно? Мене ако питаш, предполагам, че нещата са излезли извън контрол. Не си могла да знаеш, че Мартин ще избяга и ще предизвика такова преследване, но сега той се е спотаил някъде да си ближе раните. Звучи като мелодрама, но той е много сериозен младеж, някои дори биха го нарекли сухар.
— Филип, скъпи, наистина би трябвало да ти сменят лекарствата. Нима вярваш, че бих обвинила човек в шпионаж, за да прикрия някаква си любовна интрижка?