— Права си, звучи пресилено и напълно безумно… ако залогът не беше президентският пост. Затова дай да поставим въпроса по друг начин: би ли пожертвала Грийн, за да спасиш брака си и шанса на Уорън да стане президент? Е, както казват, точният въпрос е половин отговор.
— Изслушах достатъчно — каза тя. — Прибързал си с излизането от болница, скъпи. Трябва ти лекарска помощ.
— Чуй какво ще ти кажа. Няма да позволя онзи човек да бъде унищожен, независимо колко косвени улики ще подхвърлиш. Няма да спра, докато не докажа какво се е случило в действителност, тъй че на твое място бих потърсил начин да измъкна Грийн от паяжината, която си изтъкала.
— Колко образно — отвърна Констанс и погледна часовника си. — Е, вече наистина трябва да тръгвам. Имам среща в пет. — Тя ме огледа от глава до пети и добави: — Отслабнал си. Трябва да се грижиш за себе си, Филип. Винаги отделяш прекалено внимание на работата.
Размерите на натрупаното в този живот се изразяват донякъде в бързината, с която можеш да тръгнеш на път. След петнайсет години във Вашингтон и почти четирийсет на белия свят притежавах работа, апартамент и лекар. Сутринта отидох да взема копия от медицинските си документи. Търсенето на жилища беше добро, тъй че собственикът с радост прие новината за напускането ми. Зарадваха се и в компанията, откъдето бях наел мебелите. Оставаше само работата.
Казах на Еванс, че не искам изпращане. Нито обява, нито прощално празненство или торта. Той дойде в кабинета и пусна служебната ми карта в кашона върху бюрото.
— Вземи я. Официално се води за изгубена, тъй че можеш да не я връщаш.
— Благодаря — отговорих аз. Еванс се вторачи в кашона с нещастна физиономия. — Какво има?
— Прескачат ме — каза той. — Притискат Търнър за доказателства, че Грийн е продал родината на унгарците.
— Никога няма да ги открият — заявих аз.
Той намери сили да се усмихне измъчено.
— Чух, че един от сътрудниците на министъра се опитал да я нахока. Втори път няма да успее.
— Има късмет, че не го е пребила.
— Да, тя определено не си поплюва.
Еванс ме придружи до асансьора и натисна бутона.
— Не биваше да свършва така — каза той.
— Ще се справя. Оказа се, че срещу малка неустойка мога да си изтегля парите от пенсионния фонд. Ще се установя някъде, ще си взема адвокатския изпит и ще открия малка кантора. Ще съставям договори и завещания, от време на време може да уреждам разводи или глоби за шофиране в нетрезво състояние. А когато няма работа, ще ходя на риба.
— Звучи приятно. Чудя се дали да не ти стана партньор.
Вратата на асансьора се отвори, стиснахме си ръцете и останах сам. За да прекъсна връзките си, ми бяха трябвали всичко на всичко четирийсет и осем часа. Семейство, кариера, привързаности, приятелства, имущество, спомени — всичко се събираше в багажника на колата ми. Възнамерявах да потегля рано на другата сутрин, за да изпреваря натовареното движение, затова напълних резервоара и отскочих до един рибен ресторант за последната си вечеря в столицата. Към десет вече бях в леглото, а дрехите и бръснарските принадлежности — на стола до мен. В два след полунощ още слушах бученето на товарните камиони по магистралата и се надявах да заспя. Имах чувството, че се рея из въздуха.
Телефонът иззвъня в седем. Подскочих с размахани ръце, грабнах слушалката и избъбрих неясно:
— Ало.
— Филип?
— Кой…
— Блеър. Открили са го.
Не успях да проумея веднага.
— Чуваш ли ме? — попита тя.
— Грийн ли?
— Да.
— Къде?
— В мотел „Алта Виста“ в Рединг, Пенсилвания. Преди по-малко от час.
— Разпитват ли го?
— Не.
— Защо?
— Защото е мъртъв. Самоубил се е.
10
Всичко зависи от момента. Това ми минаваше през главата, докато седях във фоайето за посетители на сградата „Хувър“ и чаках Блеър да се върне. Като бивш държавен служител, водил бивше разследване за изчезването на бившия Мартин Грийн, не бях поканен на съвещанието при министъра на правосъдието. Дори не ми се полагаше да седя във фоайето за посетители. Оставиха ме да чакам там само защото имах служебна карта. Без прощалния подарък на Еванс сега щях да съм на опашка с някоя от групите за туристически посещения, сред маратонки, бейзболни шапки и тениски, окичени със символи от всички области на американския живот — бейзболни отбори, организации на ветераните, спортни фирми, заводи за трактори, магазини за резервни части, складове за фураж, големи градове, екзотични острови, рок групи, политически лозунги, реторични въпроси, всевъзможни конгреси и симпозиуми, марки бира, мотоциклети, сексуални пози и послания, за които не бях достатъчно отракан, та да ги разбера.