С усилие заех вертикално положение, пуснах си душ, избръснах се и седнах на вкусна и питателна закуска от хапчета и нес кафе. Двайсет минути по-късно седях в автобуса и си мечтаех за идилични селца в Орегон, докато пъплехме по бетонната панделка към центъра на града. Може би седмица или две, така бе казал Еванс.
Разправят, че ФБР уж било към Министерството на правосъдието, но служебният пропуск не ми свърши никаква работа. Оставиха ме да кисна на пластмасов стол и да гледам как народът снове наоколо, докато дежурната по приемна се мъчеше да открие новата ми колежка. Ако не се брои затегнатата охрана, фоайето беше като на всяка друга служебна сграда. Новото поколение агенти не приличаше на онези от времето на Хувър — дебеловратите, с бели ризи и каубойски шапки. А агент като Блеър Търнър изобщо виждах за пръв път.
Най-сетне ми връчиха посетителски пропуск. Защипах го на ревера си и попаднах под опеката на късо подстриган агент, който изглеждаше най-много седемнайсетгодишен. Той ме отведе на третия етаж да чакам в един кабинет три пъти колкото моя, пред бюро със сребърна табелка „Спец.аг. Блеър Търнър“. Към стандартното канцеларско обзавеждане бяха добавени лични щрихи — персийско килимче, саксия с африкански теменужки на перваза и голям фикус в единия ъгъл. Между няколко грамоти и диплома от Мичиганския университет висеше репродукция на „Железницата“ на Мане. Пристъпих да погледна отблизо две снимки в двата края на шкафа. На едната Блеър получаваше награда от директора; другата беше на мъж с полковнишки орли на пагоните. Гледаше право в обектива с плътно стиснати устни, което при офицерите минава за усмивка.
— Баща ми, — спец.аг. Търнър стоеше на прага, облечена в тъмносин костюм със златна игла на ревера. Приличаше на агент от ФБР точно толкова, колкото невръстният ми придружител отпреди малко. — Командва военната полиция във Форт Бенинг — обясни тя.
— Бас държа, че е интересна работа — казах аз и се върнах към стола, докато тя заобикаляше бюрото.
— Предполагам. Не вярвай на тъпотиите, дето ги пишат в армейските реклами. Тоя свят все още си е само за мъже.
Тя седна и се зае да прелиства куп листчета със съобщения, докато аз се опитвах да си представя как би живяла в армейска база една жена с външността на Блеър Търнър. Кой знае, можеше да не й е чак толкова зле, ако баща й е шеф на ченгетата.
— Предполагам, че Бюрото е понапреднало — казах аз. Тя вдигна очи. — Така де, ако сте упорити и имате връзки — допълних с усмивка.
— Може би не — тросна се тя.
— Защо?
— Сигурно си чел „Поуст“ тази сутрин.
Както предвиждаше Еванс, новината за изчезването на Грийн бе изскочила на първите страници. Статията съобщаваше, че ФБР се е обединило с местната полиция за издирване на „важен старши сътрудник“ от Сенатската комисия по разузнаване, описван от колегите си като „гениален“ и „извънредно съвестен“. Служителите на реда отказали да правят предположения относно причината за изчезването, но отбелязали, че няма признаци за насилие. Един неназован източник твърдеше, че през последните седмици служителят изглеждал „особено изнервен“ — описание, което влизаше в категорично противоречие със снимката на усмихнат млад мъж. За сенатор Уорън Йънг се споменаваше, че бил „разтревожен“.
— Вече знам как изглежда Грийн — подхвърлих аз.
— Един агент на име Съмърфийлд също знае. И се сети, че го е виждал.
— Къде?
— В откритото кафе на Националната портретна галерия.
— Какво е правил там?
— Преди две седмици един от нашите агенти извършвал рутинно наблюдение на служителката от унгарското посолство Магда Такач.
— Шпионка?
— Не, доколкото знаем. Просто обикновена служителка без дипломатически имунитет. Ресурсите ни не са безгранични, нали така? Хвърляме ги натам, където има по-голям шанс да изскочи нещо, затова наглеждаме хора като Такач само епизодично. През този ден тя хваща метрото от спирка „Ван Нес“ до Портретната галерия. Половин час разглежда картините и се отправя към кафето. Съмърфийлд изчаква зад нея да се наредят двама души и също застава на опашката. От касата Такач излиза на масичките отвън. След две минути той също излиза и вижда, че тя вече си има компания.