— Не.
— А дори и да я беше познал, какво от това? Имали са някаква връзка на религиозна основа. Чудо голямо!
— Мартин и Наоми са загинали в разстояние на два дни.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Филип? Станал си един от онези маниаци на тема конспирация, като смахнатите, дето все ровят около убийствата на Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Не ти харесва официалният извод, който е напълно логичен, затова обикаляш и обикаляш, докато откриеш интересен факт или съвпадение, и тогава се провикваш: „Аха!“ Правителството не работи така, Филип. Не можем да викаме „Аха!“ всеки път, когато срещнем съвпадение, защото винаги има съвпадения. Не можем да смущаваме хората и да побъркваме цялата страна само защото някаква жена, която уж познавала Грийн, е била убита в един квартал, прочут с високата си престъпност.
— Споменал ли съм за квартал, прочут с високата си престъпност?
След кратко мълчание тя каза:
— Не се дръж като параноик, ако обичаш! Ти каза, че била убита от някого, който нахълтал в апартамента й в Бруклин. Предположих, че е станало в подобен квартал. Защо, не е ли така?
— Така е.
— Виждаш ли? Направих извод. Така работим ние, Филип. Правим изводи, основани на логика и опит, без да си затваряме очите пред очевидното. Хайде, дай да сглобим основните факти и да направим извод. Човек с достъп до строго секретна информация, напоследък с необичайно поведение, засечена среща в Портретната галерия, петдесет хиляди…
— Стига, Блеър. Разбрах те.
— Заминавай за Орегон, Филип. Живей си живота.
12
— Бренан и О’Конъл.
— Франк О’Конъл, ако обичате.
— За кого да му предам?
— За Филип Баркли. Моля, кажете на мистър О’Конъл, че мистър Бренан ни запозна, когато работех в Белия дом.
— Разбира се. Един момент, моля.
— Филип?
— Здравей, Франк. Не съм сигурен дали ме помниш.
— Естествено, че те помня. Ти беше съветник при Джеф Брант.
— Точно така. Отдавна беше. Много вода е изтекла оттогава.
— И за двама ни.
— Да, приеми закъснелите ми поздравления. За всичко.
— Благодаря. С жена ми все се чудим дали да празнуваме трета годишнина или шеста. Как мислиш, дали се брои пак от нулата или годините се събират?
— Мисля, че отговорът е скрит на някой връх в Тибет.
— Сигурно си прав. Между другото, четох за случая Грийн. Сигурно е било интересна задача.
— Точно затова се обаждам, Франк. Нуждая се от услуга и преди да продължа, има нещо, което трябва да знаеш. Напуснах министерството, но все още работя по случая. Разследвам самостоятелно в Ню Йорк.
— Доколкото разбрах от вестниците, в общи линии случаят е приключен.
— Официално е така, но мисля, че Министерството на правосъдието греши.
— Няма да им е за пръв път. Какво искаш?
— Информация от полицейското управление на Ню Йорк по едно неразкрито убийство. Четох, че си бил прокурор там, и се питах дали няма да ме свържеш с човек, който да ми помогне.
— Май случаят Грийн става още по-интересен.
— Ако съм прав, „интересен“ е меко казано.
— Е, моят старши следовател е жива легенда в нюйоркската полиция. Ако той не успее да те вкара, значи просто няма начин.
— Седемдесети екип. Детектив Мороу слуша.
— Детектив Мороу, казвам се Филип Баркли.
— А, да, човекът от Вашингтон.
— Да, но сега съм в Ню Йорк.
— Искате да научите нещо за Сингър, нали?
— Точно така. Мога да бъда в Бруклин след час. Да ви черпя ли едно кафе?
— Нека да е след три часа и по-добре да почерпите „Гинес“. На Трето Авеню има едно заведение, наречено „Съдията и заседателите“.
Точно в шест двамата с детектив Пол Мороу седяхме на маса в една ирландска кръчма в Бей Ридж. Докато той отпиваше първата си глътка, сервитьорката на име Ерин стоеше наблизо със скръстени ръце и по ирландското й лице бе изписано очакване.
— Мехурчета — каза Мороу. — Има ферментация.
Ерин поклати глава.
— Ферментацията е тук — заяви тя и го почука с пръст по темето. Посочи халбата и добави: — Гладко е като бебешко дупе.
После метна кърпата през рамо и се отдалечи.
— Много обичам да я изправям на нокти — изкиска се Мороу. — Не е трудно. — Отпи нова, по-дълга глътка и кимна одобрително. — Гладко е като бебешко дупе — изрече той, имитирайки гласа на сервитьорката, после избърса устата си със салфетка. — Е, какво да ви кажа за клетата мисис Сингър?
— Какво се е случило според вас?
— Мисля, че двама-трима от местните непрокопсаници са нахълтали в апартамента, за да оберат всичко, което не е заковано. И мисис Сингър просто е била на неподходящото място в неподходящото време.