— Грийн.
— Тогава не знаехме кой е. На всички масички имало хора, тъй че може да е било случайност или да са били приятели — нямало начин да се разбере. Двамата просто се хранели и разговаряли. Не изглеждало сериозно, но Съмърфийлд за всеки случай щракнал няколко снимки.
— Разменили ли са нещо?
— На масичката пред Грийн имало някакви документи. Не било ясно кой от двамата ги е сложил там. Съмърфийдд вероятно би проявил повече интерес, ако ги беше взела Такач, но когато се разделили, Грийн прибрал листовете в джоба си.
— Той не е ли проследил Грийн?
— Не, нямало причина. Предположил, че след като имаме снимката му, ще можем да го идентифицираме по-късно. До тая сутрин снимките още чакаха някой да ги прегледа. Както се сещаш, на Съмърфийлд лошо му се пише. Почти сигурно ще му лепнат мъмрене, задето я е изпуснал, макар че всеки на негово място би направил същото.
— Цялата работа може да е напълно невинна — казах аз.
— Може, но и двамата са отишли на обяд твърде далеч, та макар и с метрото. Музеят е на около седем километра от унгарското посолство и на километър и половина от Капитолия, тъй че едва ли сенаторските сътрудници го посещават често. Ще разберем дали Грийн е имал навик да ходи там.
Аз се замислих над изводите. На сенатор Йънг му предстоеше да чуе много неприятни новини, а ние с Блеър щяхме да бъдем вестоносците.
— Искаш ли кафе? — попита тя.
— Искам.
Последвах я до кухненския бокс. Кафеникът беше празен.
— Тия типове си въобразяват, че варенето на кафе е работа за секретарките — каза раздразнено Блеър. — Надничат през пет минути, докато не видят пълната кана.
Тя отвори пакет мляно кафе, а аз дадох приноса си, като налях вода.
— Ще разпитате ли Такач? — попитах аз.
— Рано е за активни действия. Нямаме основания за арест, а ако е замесена в шпионаж, след двайсет и четири часа вече ще е в Будапеща. Засега най-доброто е да я държим под наблюдение и да се надяваме, че пак ще влезе в контакт. И да продължим издирването на Грийн.
— Някакви новини за местонахождението му?
— Не, но вече знаем доста места, където го няма.
— Еванс смята, че можем да приключим за седмица.
Тя се навъси.
— Не разчитай. Зависи кога ще допусне грешка, ако изобщо допусне. Преследвал ли си беглец досега?
— Не.
— Има няколко основни начина за залавяне. Най-добрият шанс е да се издънят и да ги арестуват за нещо друго. В нашия случай това няма да стане. Понякога ги засичат граждани или бдителни ченгета, но за целта първо трябва да пуснем снимка по телевизията, което не можем да си позволим.
— Но нали сте хвърлили голямата мрежа? Ти сама каза, че сте уведомили полицията в половината страна.
— Полицейските управления не обръщат кой знае какво внимание на нашите бюлетини, освен ако не става дума за убиец на полицай. Ние сме писали, че човекът просто е изчезнал. Ако някое местно ченге прибере Грийн, то ще е за минаване на червено.
Кафето беше готово; Блеър взе каната и наля две чаши.
— Как го пиеш? — попита тя, докато се навеждаше да надникне в малкия хладилник под кухненския плот. Имаше от онези стройни атлетични фигури, които пораждат неволно желание да почнеш диета.
— Със сметана. Може и с мляко.
Докато тя ми наливаше сметана, в кухничката влезе друг агент, поздрави я и се отправи към кафеварката. Беше висок, широкоплещест, приблизително на нейната възраст. Наля си, без да бърза, хвърляйки крадешком погледи към Блеър. Помислих си, че и аз би трябвало да се държа като него, да преценявам шансовете си и да обмислям най-добрия подход. Изведнъж се почувствах много стар.
Върнахме се в кабинета.
— И тъй, каква е твоята стратегия? — попитах аз.
— Той непременно ще допусне грешка. Може да се обади на приятели или роднини. Направи ли го, ние ще сме в готовност. Или пък може да се придържа към старите навици. Тогава пак ще го хванем.
— Откъде ще разберем навиците му?
— Банкови чекове, извлечения от кредитни карти, разговори с хора, които го познават. В момента сме пуснали група агенти да работят по тази линия.
— Значи съобразяваш къде може да иде, какво може да направи и се опитваш да го изпревариш.
— Точно така. В момента провеждаме разговорите. Лично ще се заема с някои от тях.
— Може ли и аз да се включа?
— На твое място бих стояла по-настрана.
— Ами ти?
— Нямам избор.
Премълчах. Исках да я уверя, че ако просто си върши работата както трябва, никой няма да й се сърди, но бях живият пример, че в живота нещата стоят малко по-другояче.