Най-сетне Максорли затвори бележника.
— Нищо — каза той. — Съжалявам.
Чувствах се опустошен, но с усилие процедих задължителните думи:
— Много съм ви благодарен, че ме приехте, мистър Максорли. Аз… аз наистина оценявам помощта ви. Може ли да си повикам такси по телефона?
— Предлагам нещо по-добро. Ще ви откарам. — Той махна с ръка, преди да възразя. — Толкова път сте изминали заради мен, поне това мога да направя. А и така ще имам възможност да се похваля с безценното си съкровище.
— Искам да отседна в някой мотел. Близо до летището.
— Все още имате време да хванете днешния самолет.
— Не, не бързам. Ще отседна някъде да свърша малко работа.
Потеглихме с безценното съкровище на Максорли — черно-бял „Десото“ модел 1958 година. Унило гледах как край нас преминават бунгала, магазини, търговски центрове и големи обяви за строеж на жилищни блокове. Максорли усети разочарованието ми.
— Пак ще си помисля — опита се да ме утеши той. — Ако се сетя за нещо, ще ви позвъня.
— Ще отседна под името Баркър.
Той ме погледна въпросително.
— Трудно е за обяснение — казах виновно аз.
— Наистина ли сте от Министерството на правосъдието?
— И да… и не. Напуснах министерството преди няколко дни.
— Тогава защо сте тук?
— Сам го казахте: защото съм като куче с кокал. — Помълчах, очаквайки нови въпроси, но той сякаш бе приел обяснението. — Имам причини да не използвам истинското си име — признах аз.
— Така си и мислех.
— В Ню Йорк ме следяха.
— Кой ви следеше?
— Това е още по-трудно за обяснение. Не съм сигурен дали разбирам какво става и на кого мога да вярвам, но има и още нещо: Наоми Сингър несъмнено беше убита няколко дни след Грийн. Пребили са я до смърт в апартамента й, а полицията смята, че е било грабеж.
— Боже мой — промърмори Максорли. — Нищо чудно…
— Да. Така или иначе, на идване взех предпазни мерки. Нямам основания да подозирам заплаха, но сметнах, че би трябвало да ви кажа.
Успокоителните ми думи имаха привкус на вина. Каквото и да си мислех за риска, не бях дал на този човек възможността да го избегне.
Той усети мислите ми и небрежно махна с ръка.
— Не се безпокойте. На моята възраст заплахите се отразяват добре на кръвообращението.
Завихме към един мотел с табела: СВОБОДНИ СТАИ.
По-долу имаше още една: КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И БАСЕЙН. Максорли спря пред канцеларията и ми намигна, докато се ръкувахме.
— Успех, Баркли… или Баркър.
Взех си куфарчето от задната седалка и Максорли потегли обратно.
Наех стая до басейна, който се оказа в ремонт. Проснах се на леглото и обмислих какво да правя сега.
Все още имате време да хванете днешния самолет. Да, ако имах къде да отида. Някъде навън ме търсеха хора, които си разбираха от работата. Те знаеха миналото, навиците и предпочитанията ми. Напуснех ли тази стая, шансовете да бъда хванат щяха да нарастват с всеки изминал момент.
Може би трябваше да пусна обява във вестниците. Оттеглям се, вие печелите. Не успях да разбера. Излишно е да ми трошите главата, да ми режете вените или да ме хвърляте от покрив. Искам само да стигна здрав и читав до Орегон. Или можех да остана сврян тук, в тази мъничка бетонна крепост. Да търся убежище в мотела под името Ф. Уилям Баркър и да разменям пътническите чекове срещу пица и каквото още доставят по стаите.
Беше тъмно, когато ме събуди хрущене на гуми по чакъла. Чух как се затръшна врата на кола, после по алеята се зачуха стъпки. Върви си по пътя, молех се аз. Върви си!
Почукване. В паметта ми веднага изплуваха спомените за „Алта Виста“. Тихо станах и притиснах един стол точно под дръжката на вратата. Ново почукване. Открехнах едва-едва и през процепа зърнах силуета на мъж с мека шапка. Думите му прозвучаха като някакъв странен код.
— Естър Мюлер живее във Флорида.
Махнах стола и отворих вратата. Максорли прекрачи в стаята, облечен с костюм и вратовръзка на тънки райета.
— Едва ли ще излезе нещо — обясни той, — но това е единствената нишка.
— Естър Мюлер — повторих аз.
— Именно. Смешна работа, нали? Петдесет години минаха и пак всичко опира до Естър.
— Как я открихте?
— В бележника имах номера на социалната й осигуровка. С компютър и добри връзки става само за няколко минути.