— Имате ли компютър, мистър Максорли?
— Естествено. Имам дори електронна поща. Слушай, името ми е Джо. А на теб как ти викат? Фил? Филип?
— Филип.
Той кимна.
— Добре, Филип, защо не вземеш да си метнеш нещата в багажника, че да потегляме?
— В багажника?
— Не обичам самолетите. Ако се редуваме на волана, след два дни сме в Маями.
— Маями… Ти и аз… Тази вечер.
Той се усмихна.
— Филип, имам една новина за теб.
— Каква?
— Случаят е стар и продължава да остарява.
15
След един час се движехме на изток по магистралата. Максорли караше, без да сваля меката шапка. Аз се бях обадил набързо на Сюзан, за да й кажа, че отивам в Маями да се срещна с жена на име Естър Мюлер. Естествено, разпалих любопитството й, като споменах, че ще пътувам с „Десото“ модел петдесет и осма, каран от седемдесет и шест годишен детектив. Обещах да разкажа повече, когато пристигнем.
— И тъй — каза Максорли, — ти си наред да разказваш.
— Историята е дълга.
— Време имаме колкото щеш. Искам да чуя всичко от начало до край.
Доволен, че имам слушател, аз му разказах всичко. Описах миналото на Мартин, внезапната му промяна, загадъчните реплики и одисеята в Ню Йорк. Разказах за връзката с унгарското посолство, среднощните телефонни разговори с Констанс, издирването и събитията в мотел „Алта Виста“. После преминах към собствената си одисея: проучването във Вашингтон, срещите с Констанс и Едуард Йънг, погребението на Мартин и тайнственото следене, докато вървях по неговите стъпки. Накрая му разказах за Блеър: нейното разследване, нейната догадка за квартала на Наоми Сингър и нейното споразумение с Харолд.
Разказът отне почти два часа и през цялото това време Максорли не каза нито дума и дори не откъсна очи от пътя. Действаше ми на нервите. Жадувах поне да изсумти, да кимне, да даде някакъв положителен знак, че има напредък. Дълбоко в сърцето си исках той да ми каже, че е разбрал всичко: в дъното на историята стои Констанс или Блеър, или Уорън и Едуард, или цялото унгарско правителство. Ако ми беше казал, че убиецът е икономът, сигурно щях да се разплача от облекчение. Но Максорли не обелваше нито дума.
— Ама че история — промърмори той и пак млъкна.
Минаха петнайсет минути. Потъвах все по-дълбоко в бездната на отчаянието.
— Как изобщо се забърка в тая каша? — попита Максорли.
Поех си дълбоко дъх и подхванах разказа за възхода и падението на Филип Баркли. Трябва да призная, че старецът беше железен — удържа колата на пътя дори когато споменах за брака си с Констанс.
— Шантаво място е тоя Вашингтон — отбеляза той лаконично, после ме погледна и се усмихна.
Разсмяхме се. За момент имах чувството, че сме партньори, като двама детективи, разследващи престъпление, и това ме ободри.
— И тъй — продължи Максорли, — ти си избутан на резервната скамейка, но те повикват за случая.
— Когато Грийн изчезна, имаше голяма вероятност да е застрашена националната сигурност, а това заплашваше кандидатурата на Уорън. Но шпионаж се доказва много трудно. Трябваше им достоверен доклад, който да казва точно това: няма доказателства. Ако аз го напишех, имаше добри шансове докладът да издържи — поне до първичните избори. Затова ми предложиха сделка.
— Каква сделка?
— Докладът срещу възможност за нов старт в Орегон. Обещаха ми работа в прокуратурата. Но след онази снимка на Мартин в Портретната галерия и петдесетте хиляди долара моят доклад не струваше пукната пара. Щом нямаше да е благоприятен, искаха поне да е бърз. Аз не бях готов да обявя Мартин за предател и напуснах.
— Значи започна собствено разследване и сега си тук.
— И сега съм тук.
— Ама че история — повтори той и поклати глава. — И тъй, първата ти идея беше, че е имал вземане-даване със сенаторската жена.
— Точно така.
— Изглежда логично.
— Свекър й също го мисли. И ако връзката им изплува наяве, това ще е краят на Уорън. Тази теория предлага чудесен мотив за убийство, но не обяснява останалите неща.
— Вярно — съгласи се Максорли, — ако всичко това е една история, но може и да са две. Младо, красиво момче и жената на шефа — случва се, откак свят светува. Смяташ ли, че тя е от тия жени?
— От тях е.
— Добре. Да речем, че са си мешали обувките…
— Кое?
— Обувките. Не си ли чувал тоя лаф?
— Разбрах.
— И свекърът открива. Голям скандал. Двамата се срещат в хотел в Ню Йорк. „Какво ще правим сега“, и прочие, и прочие. Той решава да духне… усмихваш се.
— Няма нищо, просто се смея на израза. Продължавай.
— Решава да избяга и се обажда по телефона. „Сбогом, скъпа моя.“ Но свекърът има много пари и решава да ги използва. Накрая откриват младежа в „Алта Виста“.