— Значи обикновена любовна връзка, а другото…
— Другото си е друго.
— Доста волно предположение — казах аз. — Като имам предвид възпитанието на Грийн и неофициалния му брак с Даяна, бих казал, че не е имало връзка.
— Добре де, ти си сигурен, може и аз да съм сигурен. Ами ако свекърът е имал съмнения? Може да е сбъркал.
— Това би обяснило смъртта на Грийн, но не и убийството на Наоми.
Максорли вдигна пръст.
— Освен ако ченгетата се окажат прави за нея. В такъв случай нейната смърт няма нищо общо с останалото.
Погледнах го.
— Вярваш ли, че е така?
— Вероятно не. Просто исках да си го кажем, преди да продължим. Аз май съм от бавните и методичните.
Личеше си и по карането му. Ако продължавахме в същия дух, не ми се вярваше да стигнем до Флорида за два дни.
— Ако отхвърлим теорията за любовна връзка — продължи Максорли, тогава ни трябва нова, която да обяснява всички факти. Голяма теория ще е, мен ако питаш.
— Все още не съм я измислил.
Той включи радиото. Почти бях готов да чуя оркестъра на Томи Дорси или Андрюс Систърс, но се раздаде гласът на Уили Нелсън. Колите прелитаха край нас, а ние пъплехме в дясното платно под звуците на „Странно как минава времето“.
— Всяка загадка има начало — каза Максорли и пак млъкна.
— Добре — подканих го аз.
— Искам да кажа, че светът си върви, а после изведнъж нещо се променя. Какъв беше светът на Мартин?
— Професията, връзката му с Даяна, вярата и благотворителната дейност.
— Най-напред си си помислил, че се е променила връзката с Даяна. Изстинали един към друг и той си е намерил друга.
— Но не бях прав. И още не съм се натъкнал на нещо свързано с вярата или обществената дейност, тъй че пак опираме до Комисията по разузнаване. Там е станала промяната и там трябва да се сглобят късчетата от мозайката.
— Правилно — съгласи се Максорли. — Значи се връщаме към шпионажа и търсим теория, само че Грийн да е доброто момче. Нали така?
— Слушам те — казах аз, доволен да чуя как изглеждат нещата през чужди очи.
— Животът си върви, но ето че един ден той открива нова информация, нови данни. Настроението му се променя. Завладява го мисълта за предателство. Решава да започне разследване, точно както предполагаш и ти. Търсенето го връща към началото на петдесетте години и една унгарска емигрантка със странни политически наклонности. Той открива нещо. Взира се в Уорън и казва, че нещата не са такива, каквито изглеждат.
— Възможно е — съгласих се аз. — Продължавай.
— Това означава, че при галерията Грийн не е давал информация на Такач, а е получавал. Съвсем логично. Агентът от ФБР го е видял да прибира някакъв лист в джоба си. — Уважението ми към него растеше с всяка минута. Беше слушал цели два часа и помнеше всяка подробност. — Смяташ ли, че унгарците може да са му помагали?
— Всичко е възможно. Светът много се промени след разпадането на Съветския съюз.
Максорли вдигна два пръста.
— Остава да наместим още две късчета от мозайката. Ти си специалистът по Констанс. Какво ще кажеш за нея?
Какво, наистина?
— Ще ти предам какво каза за нея един сенатор, преди да се оженим. Той беше един от най-знаменитите женкари на Капитолия — гонеше всичко, що носи пола. Веднъж стояхме с него в коридора и в това време мина Констанс. Той ме смушка с лакът и рече: „Ако работеше за мен, щях да я задържа в екипа дори и да не мога да я изчукам. Би било жив ад, но си заслужава.“
— Значи е умна.
— Много.
— Какво друго?
— Ако щеш, вярвай, но е безмилостна.
При тези думи той вдигна вежди.
— Би трябвало да обясня — казах аз. — С нас се случиха разни неща и тя се промени.
— Не искам да любопитствам — каза той. — Дай да спрем дотук: тя е умна и безмилостна.
— И амбициозна — добавих аз. — Мисля, че ако се добере до Белия дом, ще има много сметки за разчистване. Точно това я движи напоследък.
— Значи би защитила съпруга си.
— Така смятам. Ако е разбрала какво представлява разследването на Грийн, веднага би взела мерки.
— Как би могла да узнае?
— Може да е чула от самия Мартин.
И аз му разказах за отношенията им и за снимката върху бюрото на Мартин.
— Добре. Имаме теория за Констанс. Може би в Ню Йорк просто се е опитвала да го спре с увещания, а може и да е направила една крачка в повече. Това ще се изяснява тепърва. Може да е малко странно, но не по-странно от твоята история за онова момиче от ФБР.
— Прав си.
— Знаеш ли нещо за миналото й?
— Дъщеря на офицер от армията. Амбициозна е и печели признание в Бюрото. Кораво момиче. Чух, че при престрелка убила избягал затворник.