Той се извини на Блеър, после използва лакътя ми като кормило, за да ме изведе от приемната към една малка канцелария, където Сандърс ни чакаше, седнал на старомоден тапициран стол.
— Филип Баркли, Джарет Сандърс — обяви Тери. Настана неловко мълчание, докато той ме потупа по рамото и каза: — Ще ви оставя насаме. Срещата със сенатора започва след пет минути.
Вратата се затвори зад гърба ми. Сандърс нито стана, нито ме покани да седна на отсрещния стол.
— Филип Баркли — започна той с леко кимване, сякаш появата ми потвърждаваше някакви негови подозрения. — Помня те.
Изрече го като „Поомнъ те“ — с подчертано провлачен акцент от Джорджия, както правят обикновено южняците, когато се опитват да очароват или сплашат някой янки.
— Съжалявам, но аз не ви помня.
— Е, всъщност не сме се срещали. Рекох си, че е важно да се видим, преди да застанеш пред сенатора. Искам да бъда сигурен, че няма недоразумение.
— Недоразумения относно какво?
— Относно работата ти.
— Вече ми обясниха.
— Знам, но си помислих, че ще е най-добре да пиеш вода от извора, тъй да се каже. — Той лениво се облегна на стола, изпружи крака и кръстоса глезени. — Тая шпионска история си е чист боклук, както, сигурен съм, ще установите в хода на разследването. Това е добра новина за добрите момчета и много лоша за лошите. Всичко ще е цветя и рози, стига да не ти хрумне пак някоя шантава идея.
— Пак ли?
Той се усмихна презрително и събра длани под брадичката си. Нямаше нито провиснали бузи, нито двойна гуша. Изглеждаше мършав и прегладнял — бръсната глава, изпъкнали скули, големи хлътнали очи, широк нос. Крокодил в човешки образ.
— Участвал ли си някога в президентска кампания, Филип Баркли? Знам, че си гледал как стават тия неща, но участвал ли си?
— Не.
— Както гласи едно изтъркано сравнение, президентската кампания е като циркаджийска каруца. Отначало тръгва бавно, само с основните музиканти на борда, после започва да расте, обикаля из цялата страна, става все по-голяма и по-тежка, набира страхотна инерция. И когато се зададе насреща ти, имаш две възможности. Можеш да скочиш в каруцата. Или да чакаш да те прегази.
— Разбирам.
— Чудя се дали разбираш наистина. Може да не си се поучил от миналия път. Може пък да имаш я мазохистка, я направо смахната жилка, знам ли. Затуй дай да си говорим открито, както правим по нашия край. Опиташ ли се да разчистваш стари сметки, ще те смачкаме — той плесна с длан подлакътника на стола — като кърлеж. — Помълча, за да подчертае предупреждението, после се усмихна. — Затова просто си гледай работата, Филип Баркли, гледай си работата. Оная госпожица от ФБР ще открие, че не е имало шпионаж в комисията на сенатора, а ти ще се провикнеш:
„Амин!“ И викай здравата, като пътуващ проповедник на баптистко сборище. „Амин!“ — крещи с пълно гърло Филип Баркли. „Амин!“ — повтаря министърът. „Амин!“ — обаждат се в един глас вестниците и телевизията. А когато крясъците стихнат, когато църковният хор си прибере дантелените одежди и шатрата вече е сгъната, ти се качваш на автобуса и щастливо потегляш към Орегон.
Новината за сделката с Еванс бе стигнала доста бързо дотук.
— Трябва да отивам на срещата — казах аз.
Сандърс пак ме удостои с крокодилската си усмивка и изобрази с пръсти чифт бягащи крачета по подлакътника на стола.
— Бягай, Филип Баркли. Работа те чака.
Познавах Уорън Йънг. Знаех го от години, още преди да стане сенатор. Той беше най-обикновен младши конгресмен, когато напуснах Белия дом, за да стана съветник на опозицията във Финансовата комисия. За повечето граждани Йънг беше голяма клечка, но вътре в администрацията нещата стояха съвсем другояче. Имаше четиристотин трийсет и петима конгресмени. За да се отличиш, ти трябваше да натрупаш стаж и по-отговорни задачи. Върху тотемния стълб на Капитолия един младши член на долната камара стоеше по-горе от някой обикновен бюрократ, но изобщо не можеше да се сравнява, да речем, с управител на нашумял ресторант. Сенатската финансова комисия обаче беше могъща институция и съветникът на опозицията беше истински играч. На коктейлите разни лобисти, журналисти и използвачи биха прегазили без колебание един младши конгресмен, за да се докопат до мен.
Но на Уорън Йънг не му бе писано да остане за дълго младши конгресмен. Той беше умен, симпатичен, отракан и невероятно чаровен. И което е най-важното — беше син на Едуард Йънг, а Едуард Йънг си имаше план. Не лично негов, просто взет на заем от Джоузеф Кенеди: план за нула време да превърне сина си от конгресмен в сенатор, а след това в президент.