— Алис Мери Хигинс — каза онзи.
Максорли замахна с бухалката. Тряс! Шофьорът изпищя и колата подскочи.
— Това е ирландско име — каза Максорли. — Какво е истинското й име?
— Алис Мери Хигинс — изпищя шофьорът.
— Ирландец ли си? — рече Максорли. — Е, сега вече наистина побеснях.
Той завъртя бухалката. Тряс! Шофьорът пак изпищя. По лицето му бликнаха сълзи. Сега лежеше в багажника, провесил крака през ръба.
— Вдигни го да седне! — нареди Максорли. Побързах да се подчиня. — Сега започваме. Поколебаеш ли се, удрям. Разбра ли? — Шофьорът енергично закима. — Какъв е номерът на социалната ти осигуровка?
— Седем–едно–три–четири–две–осем–девет–три–две.
— По-бързо! Месторождение?
— Милуоки.
— По-бързо! Дата на раждане?
— Трети януари шейсет и четвърта.
— Истинско име?
Колебание. Максорли завъртя бухалката. Нови писъци.
— Вдигни го пак.
Вдигнах го.
— Майкъл Алан Ший! Майкъл Алан Ший!
— Ти ли уби Наоми Сингър?
Колебание. Максорли вдигна бухалката.
— Да!
Максорли го удари. От устата на шофьора излетя протяжен вой.
— Това е, задето се поколеба — каза Максорли. — Ти ли уби Мартин Грийн?
— Не — изрече задъхано онзи. — Само Сингър.
— Кой го уби?
— Не знам — изхленчи човекът. — Има и други, за които не знаем.
Максорли вдигна бухалката.
— Кълна се! — избъбри задавено шофьорът. — Казаха ни да я очистим и да съберем всички документи от жилището, всяко листче хартия. Така и направихме.
— Какво направихте с документите?
— Изгорихме ги. Така ни наредиха… Ооох, мамка му! Боли… Господи!
Нов замах на бухалката. Този път звукът не бе като преди — по-скоро плясък, отколкото пукот. Шофьорът припадна.
— Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог — каза Максорли. — Залепи му устата отново.
Изпълних нареждането и той се обърна към пътника.
— Как ще искаш да го направим? По трудния начин ли?
Човекът поклати глава.
— Сигурен ли си?
Онзи кимна.
— Същите правила — каза Максорли. — Само че този път няма да са единични удари, а серии, разбра ли?
Ново кимване.
— Махни лепенката — нареди ми Максорли.
Махнах я; пътникът си пое дълбоко дъх.
— Име?
— Хектор Еспиноса.
— Номер на социалната осигуровка?
Човекът отговори незабавно.
— Ти ли уби Наоми Сингър?
— Да.
— Ти ли уби Мартин Грийн?
— Не. И той ти го каза — само Сингър.
— Как ни проследихте?
— Предавател под задната броня на колата ви. Приемникът е при нас, под седалката.
— Откъде дойде предавателят?
— Сложихме го в Маями.
— Как разбрахте, че сме в Маями?
— Обадиха ни се. Казаха ни да отидем там и да чакаме. Чакахме два дни, после пак ни се обадиха. Получихме адрес и описание на колата ви. Когато пристигнахте, бяхме там.
— Кой ви се обади?
— Не знам.
Максорли замахна с бухалката. Човекът изпищя и падна назад; главата му се удари в дъното на багажника.
— Вдигни го!
Издърпах пътника нагоре. Беше си прехапал езика; по брадата му течеше кръв. Той изплю още кръв върху панталона си и извика:
— Не знам! По телефона ни наеха. По телефона ни казваха какво да правим. Ние не сме се свързвали с никого. Само чувахме глас по телефона, минал през устройство за промяна на тембъра, тъй че звучи като от тунел или нещо подобно.
— Дай ми името на още някого, свързан с тази история.
Измъченият Еспиноса вдигна очи към него. Всеки миг можеше да припадне и едва говореше от кръвта в устата си.
— Можеш да ме биеш до смърт — избъбри той, — но ще получаваш все същия отговор. Наеха ме по телефона. Отидох на уговореното място, намерих парите и се срещнах с Ший. Двамата дори не се познавахме. И той беше нает като мен. Изпратиха ни в Бруклин да уредим нещата със Сингър. После ни пратиха в Маями да чакаме и да ви проследим. Това е всичко.
— Щяхте ли да ни убиете? — попитах аз.
Еспиноса поклати глава.
— От нас се искаше да ви следим и да чакаме заповеди.
— Лягай вътре. — Еспиноса се подчини. Максорли се обърна към мен. — Събуди другия.
Няколко минути разтърсвах Ший, докато отвори очи, после го вдигнах да седне.
— Чуваш ли ме? — попита Максорли. Ший замаяно кимна. Очите му бяха пометнели от болка. — Докато ти беше в страната на сънищата, твоят приятел Еспиноса проговори. Сега знам за кого работите. Имаш един шанс да ми дадеш същия отговор. Получа ли различен отговор, започвам да обработвам лактите ти, разбра ли?
Очите на Ший се разшириха. Върху лицето му бе изписан неподправен ужас.
— Махни лепенката — каза ми Максорли.
Щом дръпнах лепенката, Ший заговори.