Девет години по-късно планът на Едуард наближаваше своя успешен финал. Уорън караше втори сенаторски мандат с ръководен пост във важна комисия, която използваше, за да си спечели национална известност. Дори и природата допринасяше с нещо — красивото му лице бе съзряло и се доближаваше до холивудската представа за президент. Камерите бяха благосклонни към него и пресъздаваха на екрана едва ли не величав образ.
Всички станахме на крака, когато той влезе в кабинета и тръгна направо към Блеър. Като опитен майстор на политическите кампании, Йънг умееше да накара всеки свой събеседник да се почувства най-важната личност, с която някога се е срещал сенаторът. Той стисна здраво ръката й и не я пусна, докато обясняваше колко се радва, че точно тя ще представлява ФБР в това разследване. Трябва да призная, че Блеър се държа любезно, но сдържано, което само го насърчи да я притисне още повече. Едва когато я накара да се усмихва и кима, Йънг отдели внимание и на мен.
— Филип! — Той пристъпи напред и сграбчи ръката ми. — Отдавна не сме се виждали!
— Да, така е. Как сте, сенаторе?
Лицето му посърна като по команда.
— Е, допреди няколко дни бих отговорил „страхотно“. Едва ли има смисъл да ти обяснявам колко тревожна е тази история с Мартин. Пълна безсмислица, разбира се. Идеята, че бил чуждестранен агент, е просто нелепа. — Той се вторачи в мен, докато не кимнах неволно. С крайчеца на окото си забелязах, че Блеър ни наблюдава. Йънг пристъпи още крачка напред и положи ръка върху рамото ми. — Филип, колкото и смехотворна да е идеята, като председател на Комисията по разузнаване съм решил да проведем най-щателно разследване. Разговарях по въпроса с президента и министъра на правосъдието. И двамата са съгласни, че при сегашната политическа обстановка трябва да направим нещо, за да сме сигурни в общественото доверие към действията на Министерството на правосъдието. Когато възникна идеята ти да оглавиш разследването, аз я подкрепих безрезервно. Знам, че ще бъдещ почтен, а друго не ми и трябва. Постарай се час по-скоро да пресечеш гнусните намеци.
Понечих да кимна отново, но се удържах навреме.
— Ще бъдем много старателни — казах аз.
— Чудесно — отвърна Йънг и ме потупа по рамото, после ми направи знак да се настаня на дивана, а самият той зае червеното кожено кресло, което изглеждаше по-високо от другите. — Защо не ни осведомите накратко какво е разкрило Бюрото? — обърна се той към Блеър.
— Все още сме в началния етап — започна тя, — но стигнахме до някои съществени сведения. Вече знаете, че никой не е виждал мистър Грийн, откакто е напуснал офиса на комисията на тринайсети август. Други сътрудници на комисията казват, че през последните три седмици преди изчезването се държал странно. Той…
— Какво разбирате под странно? — прекъсна я Йънг.
— Казват, че изглеждал нервен и доста разсеян. Освен това той…
Йънг се усмихна на помощника си.
— Тук половината хора най-редовно са нервни или разсеяни, нали, Тери?
Лош знак — беше започнала едва преди трийсет секунди, а той вече я прекъсваше за втори път.
— Има още нещо — каза Блеър, после млъкна и зачака. Сигурно умираше от притеснение, но правеше всичко възможно да не го покаже.
— Продължавайте, моля — подкани я сенаторът и махна с ръка към бележника й. Усмивката му беше застинала. Стори ми се по-притеснен дори от Блеър.
— На два пъти мистър Грийн е бил забелязан да разговаря от телефонна кабина на Юниън Стейшън. Само по себе си това може и да няма значение, но трябва да го разглеждаме във връзка с останалите събития.
Йънг сви рамене, за да покаже, че не е впечатлен. Обзе ме ужасно предчувствие, докато Блеър продължаваше:
— Както може би знаете, сенаторе, мистър Грийн си е взел отпуск през седмицата след шести август. Казал, че ще урежда някакви семейни дела в Ню Джързи. Нашето разследване изясни, че не се е прибирал у дома си. Ние…
— А какво е правил?
— … все още не знаем какво е правил, но смятаме, че се е намирал в района на Ню Йорк, и сега проверяваме неговите приятели и познати там. До момента не сме открили човек, който да е имал контакт с него през онази седмица.
Устните на Йънг лекичко се извиха нагоре, но погледът му остана прикован върху Блеър, докато говореше на помощника си:
— Вероятно би трябвало да открием коя сътрудничка си е взела отпуск по същото време, нали, Тери?
Звучеше по-скоро като заповед. Помощникът ме погледна с мълчалива молба да се намеся.
В този момент вратата се отвори. Всички завъртяхме глави към мисис Уорън Йънг, която нахлу като пулсираща от енергия пъстра вихрушка.