— Което го отвежда при Наоми.
— Точно така.
— И до срещата с унгарката в Портретната галерия.
— Да, и това също, макар че не знаем защо. Но Мартин сглобява историята и какъвто си е, иска да разгласи истината. Меко казано, това е неприятно за сенатор Йънг. Можем само да предполагаме, но според нас става дума за пари.
— Харесва ми — каза Сюзан. — Обяснява мотива на Уорън, а и на Констанс. Затънала е до шия и се опитва да ти замаже очите с онази история, че Мартин бил шпионин.
— Точно така — обади се Максорли.
Сюзан бе надушила следата и нямаше търпение да продължи.
— Добре. Затова Мартин трябва да умре и тъй като е замесил Наоми, тя също е обречена. А Естър Мюлер трябва да умре, защото… защо всъщност? Защото си отишъл да я посетиш?
Не бях готов да го чуя тъй недвусмислено. Думите прорязаха сърцето ми като нож.
— Затова — измънках аз.
— Тези типове искат да убият всеки човек, който знае дори част от историята — каза Максорли.
— Възнамерявали са да ви убият на магистралата кимна Сюзан.
Хладнокръвието й отначало ме изненада, но си напомних, че тя е кораво момиче, а освен това се опитва да устои на мисълта, че вече и тя е набелязана мишена.
— Имам два въпроса — каза Сюзан. — Първо, какво общо има онази жена от ФБР?
— Казва ли ти някой — отвърна Максорли. — Тя е най-голямата въпросителна в цялата тази история.
— А вторият въпрос? — попитах аз.
Сюзан се усмихна.
— Кога ще ядем? Прегладняла съм.
Малцина биха си помислили за храна в подобен момент. Да, наистина беше кораво момиче. Отскочихме с колата за китайска храна и прибавихме към скромната вечеря бутилка мерло от мазето. Сюзан извади от курабийката си късметче: „Утрешният ден носи големи новини.“
— Всичко е ясно — заяви тя. — Утре ще разберем.
— Непременно — казах аз.
— С теб сме — добави Максорли.
Всички се разсмяхме, но моят смях беше кух и това навярно се забелязваше отстрани.
— Филип, не се тревожи за мен, ако обичаш — каза Сюзан. — Не съжалявам, че се замесих. Дори се радвам.
— И аз му разправям същото — каза Максорли.
— Е — казах аз, — ако изобщо разберем нещо, сигурно ще е утре. Трябва да открием някъде досие с името на Соня.
— Ще стане — заяви Сюзан. Погледна ме и добави с театрално сериозен глас: — Сюзан Едуардс винаги хваща своя човек.
Пак се разсмяхме, но нещо в очите й подсказваше, че не се шегува. По-късно през нощта, докато гледах в тавана, за момент забравих обичайните страхове, за да си припомня на няколко пъти този момент. Стана ми много приятно и неусетно заспах.
Случи се в десет и двайсет сутринта. Беше в петата кутия с документи. Преглеждах някакво циркулярно писмо от Министерството на финансите, когато Максорли безмълвно сложи на масата пред мен един документ. Оказа се писмо от американското посолство в Берн с дата 23 юни 1955 година — два месеца след смъртта на Соня.
Мис Соня Денеш
Морис Авеню 1728
Бронкс, Ню Йорк
Драга мис Денеш,
В отговор на Вашето неотдавнашно писмо съм длъжен за съжаление да ви уведомя, че нашето посолство не е в състояние да помогне. Моля да приемете уверенията ни, че изцяло съчувстваме на Вашите опити да откриете предполагаемата сметка на баща си в цюрихска банка. Нашата дипломатическа мисия и нейните възможности обаче са напълно неподходящи за необходимото разследване във връзка с молбата Ви.
След гореизложеното бих добавил, че ограниченото неформално проучване, проведено лично от мен, завърши без успех. Препоръчвам Ви по възможност отново да проверите точността на информацията или да предприемете издирване, като използвате по-обичайни методи. Препоръчвам Ви също така да насочите претенциите си към Швейцарската служба за компенсации.
Съжалявам, че не сме в състояние да помогнем по-нататък. Приложено, връщаме материала Ви.
Искрено Ваш Брус Л. Конуей
Втори секретар на посолството
Икономически отдел
Приложение
Копие: до мис Наоми Сингър
Еврейско дружество за помощ на емигрантите
Лафайет Стрийт 425
Ню Йорк
Бяха приложени два плика. Единият беше от писмото, адресиран до Соня, и върху него имаше печат „ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПОДАТЕЛЯ“ с кръстче в графата „ПОЛУЧАТЕЛЯТ Е НАПУСНАЛ АДРЕСА“. Другият беше по-малък, с надпис „Приложение“. Вътре нямаше нищо.
— Хайде да прегледаме останалото — каза Максорли.
Направихме копия от всичко, после прегледахме останалите кутии. След като знаехме какво търсим, стана малко по-лесно, но когато приключихме към четири часа, не бяхме открили нищо повече за молбата на Соня.