Тя махна от езика си късче тютюн, огледа го, после каза:
— Филип ни помагаше да издирим следите. Май в това му върви повече, отколкото с жените. — Тя ме погледна и се усмихна. — Мислеше си го, нали? Да се пъхнеш под юргана с недъгавото момиче. Да, виждам го по лицето ти. — Тя тръсна глава и пак засмука цигарата. — Както и да е, идеята беше да вървим по следите, докато дойде време да се намесим. Когато се разделихте с Естър в Маями, решението беше взето. Канехме се да почнем от вас двамата, но не стана.
— Затова почнахте с Естър.
— Не е идеално, но знаеш какви клюкарки са бабичките, а не можехме да оставим Естър да сподели приключението си с всичко живо в Маями. Разбира се, знаех, че ще заподозрете нещо, но рано или късно щяхме да ви открием. Снощи малко ме изненадахте, затова ми трябваше цял ден, за да уредя достойно посрещане. А сега е време да приключваме.
— Все още остава приложението от писмото на Соня — казах аз. — Това може да е единствената оцеляла следа, но стига, за да се разплете цялата работа.
— Може би. Няма да е в архивите, защото Грийн никога не би го оставил там. Здравата го притиснахме по въпроса какво е направил с приложението, но не изкопчихме нищо, освен разни библейски глупости. — Тя поклати глава. — От мен да го знаеш, изобщо не си прави труда да дрогираш тия набожни типове.
— Добре де, кажи ни какво е имало в плика.
— Там е въпросът, нали? Не питай мен. Моят работодател ни казва само онова, което непременно трябва да знаем. Дори нямам представа за какво е цялата тази проклета история. — Тя се усмихна небрежно. — Но трябва да е доста важно, защото се раздели с много пари.
— А много хора се разделиха с живота си — отвърнах аз.
Тя сви рамене.
— Както кажеш.
— Кой е твоят работодател? — попита Максорли. — Вече нищо не ти пречи да ни кажеш.
— Уместен въпрос — каза Сюзан, потупвайки със заглушителя по бузата си. — За жалост проблемът е, че и аз не знам. — Тя ме погледна и добави: — Наистина. Аз съм само главният изпълнител, нает да свърши определена работа. Получих пари, сведения и инструктаж, без да се срещаме. Доведох подизпълнители и се захванахме. Чисто професионално.
Максорли изсумтя.
— Винаги ми е било гнусно да слушам как такива като теб се наричат професионалисти — „изпълнител“, „подизпълнител“, все едно, че сте истински бизнесмени. А всъщност сте просто страхливи отрепки, това е.
Сюзан се престори на засегната.
— Уважавам старите хора, Джо, но не прекалявай, разбра ли? Има много начини да умреш и бързият е най-добър.
— Имам един въпрос, на който можеш да отговориш — обадих се аз. — Как открихте Грийн?
— Изобщо не сме го изпускали. От нас се искаше да стоим плътно до него и да чакаме заповеди. Логично, нали? Напрежението нараства: голямо издирване, шумотевица из печата. Предостатъчно основание за самоубийство. — Тя погледна през прозореца. — Вече е тъмно и всички съседи са се прибрали по домовете. Време е да тръгваме на разходка. Както споменах, моите приятели са ви подготвили топло посрещане в гората.
— Къде отиваме?
— На малък излет с лодка до средата на залива. — Тя се отдръпна и посочи с пистолета към вратата. — Да тръгваме, момчета. Не се безпокойте, че е разхвърляно, после ще подредя.
Минахме през предната врата и излязохме в полумрака. Дърветата около къщата бяха разчистени. На петдесет метра от нас гората едва се различаваше. Следвани от Сюзан, аз и Максорли закрачихме през ливадата, когато от гората пред нас изплува смътен силует. Сюзан ни заповяда да спрем.
— Ето и придружителите — каза тя, притискайки пистолета в гръбнака ми. — Ако се опиташ да бягаш, Филип, ще те парализирам.
Силуетът стана по-ясен. Разпознах походката още преди да различа чертите. Сърцето ми се сви и изстенах.
— Млъквай — нареди Сюзан. — Да не вземеш да ми припаднеш като ученичка.
Жената спря на десет-петнайсет метра от нас, достатъчно, за да видя лицето. Ръцете й висяха отпуснати, но дясната беше леко изтеглена назад.
Зад мен Сюзан промърмори:
— Какво, по дяволите…
— Говори ФБР, Джулия! — извика Блеър. — Пусни пистолета и се дръпни от него.
С едно светкавично движение Сюзан мина зад мен и удари Максорли зад ухото със заглушителя. Той се свлече на земята.
Блеър не помръдна.
— Няма къде да бягаш — каза тя. — Другите вече са задържани и отвсякъде те обграждат агенти.
Лицето на Сюзан бе плътно до моето. Тя се озъби като вълчица и притисна заглушителя под челюстта ми. С крайчеца на окото си зърнах по челото й да трепти червено петно.