— С Филип имаме среща — изсъска тя. — Закъсняваме, затова бъди добро момиче и повикай колата, ако обичаш.
Блеър поклати глава.
— Между дърветата има снайперисти. Могат да те убият още сега.
— Обрала съм мекия спусък докрай — изкрещя Сюзан, за да чуят снайперистите. — Ако ме застрелят, ще пръснат и главата на Филип, наистина. Затова извикай колата, иначе ще го убия веднага.
— Моля — отвърна Блеър. — Той и бездруго само ми досаждаше.
— Хей, момиче, прочети си наръчника! Аз имам заложник и ще го убия, ако не получа кола!
Блеър сви рамене.
Сюзан прошепна в ухото ми:
— Знаеш ли, вече ми платиха. Като професионалистка би трябвало да те гръмна още сега.
— Ще се погрижа да си получат парите обратно. Само кажи кои са.
Сюзан шареше с поглед наляво-надясно.
— Вече ти обясних — каза тя, изяждайки думите наполовина. — Не знам.
— Откажи се, Джулия — извика Блеър. — Какъв смисъл има да умираш тук?
Сюзан се изкиска.
— Ти как мислиш, Филип? Мога ли да гътна мацето от ФБР, преди да ме очистят?
— Ще те убие, Сюзан.
Тя изръмжа.
— Ама че скапана работа! Две жени да се стрелят за мъж, който не е чукал нито една от тях. Май единственият въпрос е дали първо да изхабя куршум за теб.
— Едно последно милосърдно деяние може да те прати в рая.
— Няма да ида в рая, Филип. — Сега по лицето й бяха избили три червени петна. — Определено няма да ида в рая.
За няколко секунди, които изглеждаха като вечност, не се случи нищо. Бяхме застинали като странна жива картина, сякаш някой бе натиснал бутона „Пауза“. После внезапен ветрец люшна косата на Блеър — сигнал, че филмът върви отново. Сюзан въздъхна дълбоко и стисна по-здраво ризата ми.
— Какво пък — промърмори тя, — едно последно милосърдно деяние.
Всичко стана толкова бързо, че снайперистите нямаха шанс да реагират. Сюзан ме блъсна наляво, приклекна и завъртя пистолета към Блеър. Докато падах, видях ръката на Блеър да излита напред. Трясъкът на нейния пистолет погълна пукота от заглушителя на Сюзан. Паднах върху някакъв пън, останах без дъх и инстинктивно се свих.
Тишина. Надигнах глава и се огледах. Сюзан лежеше по гръб, отправила неподвижен поглед в небето. Точно под лявото й око имаше тъмно петно. Извъртях се на колене и напрегнах сили да си поема въздух.
После Блеър приклекна до мен. Беше с предпазна жилетка и все още стискаше пистолета.
— Ти й каза да ме застреля — изпъшках аз.
— Да — ухили се тя. — Жени… никога не слушат.
Агент Търнър говореше по клетъчния телефон. Максорли беше в амбулаторията да му прегледат главата. Аз се щурах насам-натам. Когато Блеър се приближи, хвърлих й свиреп поглед. Тя скръсти ръце и рече:
— Хей! Не ти ли казах да бягаш в Орегон?
— Ти ме използва, използва и онзи стар човек.
— Опитвахме се да ви предпазим.
— Добре се справяте, няма що. Тази вечер се сблъскваме със смъртта за втори път от три дни насам.
— Е, ако не се бяхте измъкнали толкова хитроумно от Ню Йорк, мистър Ф. У. Баркър, можехме и да ви проследим… Чакай малко, как тъй за втори път?
Вместо да отговоря, аз запитах на свой ред:
— Значи твоите хора са ме следили в Ню Йорк?
Тя изведнъж се сконфузи.
— Не съвсем. Следяхме хората, които те следяха.
— А, сега всичко е ясно.
— Виж какво, искахме министърът на правосъдието и сенатор Йънг да останат с чувството, че разследването ни върви към приключване. Трябваше да се мяркаме на радарите им само колкото да личи, че вършим нещо. Еванс каза, че те бива в събирането на факти, затова изглеждаше разумно да ти оставим свобода на действие и да следим резултата. Щом те засякохме в „Ланкастър“ — предсказуема постъпка, между другото, — веднага разбрахме, че те следят. След двайсет и четири часа знаехме кои са. Двама бяха професионални убийци, за двама други изобщо не бяхме чували, което навярно означаваше, че са много добри професионални убийци.
— А аз станах примамка. Мислех, че искаш да замина за Орегон.
Тя небрежно махна с ръка.
— Не се занасяй, Филип. Нямаше начин да зарежеш този случай. Ти ми каза, че Констанс лъже за Грийн, защото прикрива нещо по-лошо. После той изникна мъртъв в някакъв си мотел — уж самоубийство, но съдебният лекар малко се усъмни в ъгъла на раните по дясната китка, а управителят на мотела май е видял убийците.
— Като стана дума за Харолд, той иска да бъдеш порицана за неприлични изрази.
Блеър се усмихна.
— Значи откри Харолд, а? Заплаши ли го?
— Не като теб. Защо не ми каза, че подозираш убийство?
— Всичко, което докладвахме, отиваше право при Уорън Йънг. Реших да огранича информацията до минимум, докато успеем да изясним нещата. Не се налагаше да знаеш, а и нямах впечатление да си много надежден.