— Обясних й, че тия машинарии могат да бъдат опасни — обърна се той към нас. — Не ми вярва.
Агент Търнър ни предложи избор. Или да обещаем, че ще стоим кротко в тайната квартира, където ни настанят или да бъдем уволнени, задето в Маями сме се представили за служебни лица. Служебна кола ни откара до една викторианска сграда в Такома Парк. Аз бях отпред до агент на име Фюрст, а Максорли и Блеър седяха отзад. Двамата си бъбреха като стари приятелчета за полицията и армията и стана пределно ясно, че моят партньор има слабост към дългите крака и бързата стрелба. Нищо, рекох си аз, чакай само да те заплаши, че ще те стиска за топките, докато ти изхвръкнат очите.
Спряхме да вземем пица и няколко бири за сметка на ФБР и не след дълго тримата се озовахме в кухнята на тайната квартира. Отдавна не се бях чувствал тъй добре. Радвах се, че съм жив, а и срещата с Блеър ме радваше, независимо от обстоятелствата. Максорли зърна как я гледам крадешком и в очите му заблестяха искри. Реших да се върнем отново към деловите въпроси.
— Когато министърът на правосъдието чуе, че си стреляла по жена, която ме е взела за заложник, вероятно ще прояви любопитство.
— И аз тъй мисля — отвърна Блеър.
— Какво смяташ да му кажеш?
Тя избърса устата си със салфетка и заяви:
— Истината, какво друго?
— Истината — повторих аз.
— Цялата истина и нищо друго, освен истината. Имаме три убийства, а аз току-що застрелях главната заподозряна. Какво друго да направя… да лъжа ли?
— Вероятно не.
— Хайде сега да те чуя. За всичко, което се случи, откакто напусна Вашингтон.
Аз оставих бирата.
— Помниш ли как ти казах, че съм открил Наоми?
— Да.
— Грийн се е свързал с нея. В служебния й бележник имаше записка за това и едно име.
— Чие име?
— На Соня Денеш. Унгарка, пристигнала след войната в Америка със съдействие от Еврейското дружество за помощ на емигрантите, където работела Наоми. Наоми посрещнала кораба. Соня живеела сама, работела за шапкарска компания в Манхатън и паднала от един покрив в Бронкс през 1955 година. Случаят бил обявен за самоубийство. По онова време Джо разследвал смъртта на Соня, затова отидох в Аризона да го разпитам какво знае. Той открай време подозираше, че е било убийство. Тогава решихме да се обединим и да тръгнем по единствената следа, с която разполагахме.
— Естър Мюлер.
— Точно така, но Естър бе мълчала пред Джо преди петдесет години и се оказа, че времето не я е променило.
— Научихте ли нещо изобщо?
Лицето на Максорли остана съвършено безизразно, когато погледнах Блеър в очите и отговорих:
— Не.
— Продължавай — каза тя.
— Нямахме какво повече да правим в Маями. Ако имаше следваща стъпка, трябваше да я предприемем във Вашингтон или Ню Йорк, затова се обадих на Сюзан… Джулия… и потеглихме на север. Бяхме в Джорджия, когато Джо усети, че ни следят.
Разказах й за подвизите на Максорли, а той седеше и скромно си пиеше бирата. За него може и да не представляваше кой знае какво, но за мен беше и исках Блеър да мисли същото. Това навярно показва колко се бях привързал към този човек.
— Изумително — промърмори Блеър, когато приключих. — Но защо не се свързахте с нас? Имали сте доказателство, че смъртта на Грийн е резултат от заговор.
— Но не знаехме защо е убит. Не бяхме готови да споделим информацията.
Блеър кимна одобрително; тия неща й бяха познати. Дотук добре, помислих си аз. Прилагах основния принцип на измамата: лъжата да е колкото се може по-близка до истината. Но тепърва идваше най-трудното.
— Значи продължихте към Вашингтон — подкани ме тя.
— Точно така. Само Сюзан знаеше, че сме във Флорида. — Обясних как решихме да я избягваме, а после променихме решението, когато Естър бе убита и изглеждаше, че Сюзан ще е следващата жертва. — Свързахме се с нея по електронната поща и отидохме да огледаме около жилището й.
— Електронната поща — повтори Блеър. — Прав си, вероятно така е поддържала връзка с останалите. Сигурно е имала безжичен модем. Можели са да си открият адреси навсякъде в интернет и да ги пуснат с обяви из вестниците.
— Все още не бяхме наясно за нея — казах аз, — но когато видяхме вашия ван отпред, решихме, че е извън подозрение. Измъкнахме я през задния изход. Останалото го знаеш.
Блеър завъртя очи към Максорли и пак ме погледна.
— Дай да се изясним — каза тя. — Тези хора убиха Грийн, убиха двама свидетели, едва не убиха вас и изглеждаше, че са взели на мушка твоята приятелка…
— Не ми беше приятелка. Помогна ми да търся Соня.
— Добре, значи бяха взели на мушка твоята сътрудничка, а ти все още не искаше да потърсиш помощ, така ли?