— Какво ще стане с нея?
— Утре по залез-слънце Блеър Търнър ще бъде агент, чиито прекомерни амбиции са довели до измама на ръководството и провал на следствие за шпионаж.
— Ще я изритат.
— Сто на сто. Джо, трябваше да скрия от нея. Изречена от устата на Блеър, нашата теория за Банковата комисия ще загине още в зародиш. Дори Еванс няма сили да разшири разследването дотолкова, доколкото ни се иска. Блеър може само едно — да разкрие докъде сме стигнали. Това ужасно ще усложни работата, а може и да ни унищожи.
— Значи пак оставаме само двамата.
— Точно така.
— В такъв случай онзи съвет да премълчи за Констанс не беше заради нея, а в наш интерес.
— Щом ще продължим разследването, не искам да знаят откъде ще ги изненадаме.
Максорли се зае да отлепва етикета от бирената бутилка.
— Просто се чудех…
— Какво?
— Кое е по-важно за теб, случаят или момичето?
Въпросът ме завари неподготвен.
— Това пък какво означава?
— Ти знаеш какво ще я сполети, тя не.
— Нали я чу, решила е! Смяташ ли, че можех да я разубедя с каквото и да било?
— Може би да, може би не.
— Слушай, ако тя се опита утре да върти номера на директора, екипът й също ще трябва да лъже. Блеър никога не би рискувала кариерата на своите хора. Съгласи се да премълчи за Констанс само защото беше мълчала и досега.
— Тук си прав — призна Максорли и разтърка лицето си. За пръв път го виждах почти разтревожен. Току-що покълналата връзка с агент Търнър не му даваше покой. — Шантаво място е тоя Вашингтон — промърмори той.
— Ти го каза.
Минаха няколко минути, докато отлепи целия етикет. Накрая той положи ръка върху рамото ми.
— Прав си, Филип, не ни остава нищо друго, освен да разнищим случая. Ако сме зад волана, можем да я спасим.
Да, бе. Да разнищим случая.
Лесна работа.
20
В един часа следобед на другия ден аз стоях в приемната и чаках да ме повикат, докато Блеър разговаряше с министъра на правосъдието, директора на ФБР и обичайните заподозрени. Бяха отложили заседанието, за да изчакат Джарет Сандърс, който спря за момент да свали шлифера си и да ми метне кръвнишки поглед, преди да влезе в заседателната зала. Минаха трийсет минути, после шейсет. Не бях се наспал добре в тайната квартира и вече почвах да клюмам, когато секретарката на министъра най-сетне отвори вратата и обяви:
— Очакват ви.
Станах и тръгнах към заседателната зала. Вратата изведнъж се отвори и Блеър излезе с широка крачка и войнствено изпъчена челюст. Спогледахме се.
— Отстранена съм — каза тя и продължи, преди да отговоря.
Когато влязох, разговорите секнаха. Заобиколих масата и се отправих към мястото в края, което ми бе станало нещо като запазена територия. Директорът седеше отляво на министъра, облечен с черен двуреден костюм и със златна игла на вратовръзката. Косата му беше пригладена назад. Знаех, че е започнал като обикновен полицай в Чикаго и докато завърши право, вече бил лейтенант. Като адвокат на частна практика поддържал връзки с местната политика и накрая се добрал до поста федерален съдия. За мнозина това е последната спирка, но съдийството му омръзнало и когато дошла новата администрация, той хвърлил око на ФБР. Хората, които го поддържали, били осигурили на президента успех в окръг Кук и той получил поста.
Още щом докоснах с гръб облегалката, министърът започна гръмовно:
— Агент Търнър ни осведоми за тази невероятна поредица от събития. Изглежда, правилникът на Бюрото е бил нарушен, макар че не вярвам това да ви вълнува. Ето защо нека да поговорим за вашата роля в тая тъжна афера. Общо казано, вие злоупотребихте със секретна информация, за да проведете собствено, неодобрено, неразрешено и най-вероятно незаконно нахлуване в едно текущо разследване по проблеми на националната сигурност. В резултат от вашата намеса въпросното разследване бе провалено, застрашихте живота на агент от ФБР и доведохте до смъртта на две невинни жертви.
Секирата промърмори нещо одобрително, а останалите закимаха или поклатиха глави от възмущение. Единственият опонент бе горкият Еванс, който седеше мълчаливо.
— Имате ли нещо да кажете? — попита министърът.
— Ако разрешите, бих желал да изтъкна, че моето разследване доведе до разкриване на съзаклятниците.
— Не се тупай толкова по рамото, че ще вземеш да си строшиш ръката! — отсече Секирата. — Най-големият ти успех беше, че вкара в гроба невинни хора; хора от изключителна важност за разкриването на случая. Ти провали тайната на разследването и онези унгарци разплетоха мрежата си преди нас, само че по свой начин! А ако Търнър не си бе превишила правата, сега щеше да бъдеш поредната жертва!