— Мога да кажа за пояснение на съветника — вмъкна Мейсън, — че този въпрос стана наложителен поради непредвидени обстоятелства, т.е. че мисис Дорис Съли Кент също ще свидетелствува.
— Не — отговори прокурорът, — нямам възражения.
— Мистър Мадъкс, моля, минете напред! — подкани поддържащият реда в залата.
Още веднаж никакъв отговор и никакво помръдване.
— Има ли друг свидетел, когото желаете да разпитате? — запита Маркъм.
— Моля извиненията на почитаемия съд — отговори Мейсън, — но бих искал да приключа с кръстосания разпит на мистър Харис, преди делото да продължи по-нататък. Единственото изключение, за което бих молил, е да поставя само едничък въпрос на мистър Мадъкс.
— Много добре — каза председателят Маркъм.
Настъпи няколко секунди неловка тишина. Свидетелите бяха изчезнали, потънали сякаш в земята. Миг по-късно съдията се завъртя нервно в креслото си и обяви.
— Съдът ще направи кратко прекъсване, през време на което съдебният пристав да издири и доведе изчезналите свидетели.
Мейсън се извърна към Питър Кент, потупа го по коленете успокоително и му прошепна.
— Отлично, Питър! Само след тридесет минути ще прекрачите прага на съдебната зала като свободен…
ГЛАВА XXII
Като връхлетя в кантората, Мейсън ловко хвърли шапката си върху мраморния бюст на Блякстоун. Тя удари косо главата му и се плъзна така, че застана весело кривната на една страна.
Дела Стрийт се опитваше да си надене маската на безразличие, но очите и блестяха тържествено.
— Отвъд гол-линията, а, шефе?
— Точно в средата между двете странични греди!
— Кога проблясва в ума ви мисълта, че е той?
— Да пукна, ако зная — отвърна той, като се настаняваше върху ръба на бюрото и се хилеше по момчешки. — Дребни факти бодяха непрекъснато съзнанието ми. Защо, по дяволите, Една Хамър е седнала да изучава сомнамбулизъм? Защо й е притрябвало да слага секретна брава на вратата си? Защо фигурата, която Дънкън беше видял да броди из пациото, се е спряла до масичката за кафе и защо вторият нож, заключен от нея в чекмеджето, изчезна? Защо Мадъкс е телефонирал на Дорис Кент в 3:00 сутринта, когато е знаел много добре, че срещата е била уговорена?
Направих шконто на голяма част от показанията на Дънкън, понеже си знаех, че той е от онези надути, егоистични патоци, които могат съвсем несъзнателно да извършат лъжесвидетелство. Дай му копче и е готов да пришие палто на него. Несъмнено беше обаче, че е видял някого, обикалящ пациото по нощница. Когато заяви, че като станал от леглото, първата му работа е била да сложи очилата си, той лъжеше най-безсрамно. Не бе сторил нищо подобно. Всичко, видяно от него, е било една бяла фигура, бродеща на лунна светлина. Когато предположи от последвалото развитие на събитията, че тази фигура трябва да е била самият Кент, хипнотизира себе си с убеждението, че наистина е видял Кент. Бе достатъчно пристрастен, та да става все по-положителен в тази мисъл, но това не изясняваше мистериозния следполунощен разговор.
Мадъкс бе съвсем хитър, за да избегне сам той да извърши телефонния разговор с Дорис Кент, който проведе Дънкън около 23:00 вечерта. Отговорите му при директния разпит не ми говореха и най-малко, че той е провел втория разговор. Разбира се, имах намерение на кръстосания разпит да запитам Дънкън дали е имало преди това други разговори, защото думите на мисис Кент по телефона, че срещата е била уговорена с адвоката на Мадъкс, говореха че Дънкън вече се е бил свързал с нея. От друга страна, Мадъкс твърдеше най-убедително, че не е телефонирал на Дорис Кент з 3:00 сутринта. Никога не съм и допускал, че той ще лъжесвидетелствува за нещо, което може лесно да се провери и докаже.
Това ме накара да съсредоточа вниманието си върху Харис и в минутата, когато го сторих, осъзнах, че съм на вярна следа. Харис бе този, който обръщаше всички обстоятелства около делото с главата надолу. Той се стремеше да изкара Кент виновен. Когато му стана ясно, че Кент може да осъществи добра защита на базата на сомнамбулизма си, опита се да изтръгне тази основа под краката му, като свидетелствува, че ножът не е бил в чекмеджето, когато Една го е заключила. Остави се също да бъде призован като прокурорски свидетел. Явно той е телефонирал неколкократно на прокурора анонимно. Някой предупреди Хъкъм, че съм се приготвил да вмъкна в случая дубликат на ножа. Когато попитах Една, дали е казвала някому за този нож, тя отрече, но по-късно прие, че трябва да е казала на Харис.
— Наистина ли не сте искал, шефе, с ножовете да объркате следствието?
— Разбира се, не. Всичко, което опитвах да сторя, бе да вбия в главата на Една важността на този нож, заключен в чекмеджето, така че когато легне да спи, тази мисъл да доминира в ума и.