― Моля, седнете тук, госпожице Келмслий – покани я той, след като ги представиха. Посочи един стол вдясно от себе си. Лорд Себастиан остана прав.
― В града ли живеете, госпожице? – попита маркизата.
― Живея в Къмбъруорт, Мидълсекс.
Веждите на маркизата се извиха, по-скоро от презрение и неодобрение, отколкото от изненада.
― Къмбъруорт? Не си спомням във вестниците да се споменаваше, че баща ви притежава собственост в това село.
Споменаването на баща й и на историите във вестниците не бе случайно и Одриана се възмути, че тази жена ги изтъква отново, сякаш имаше опасност някой да ги е забравил.
― Живея при братовчедка си.
― Нейната братовчедка, госпожа Джойс, отглежда цветя във великолепна оранжерия – обясни лорд Себастиан. – Има и истинска лозница с грозде.
― Лозница с грозде? – повтори като ехо лейди Уитънбъри. – Хм, колко... провинциално.
― Ние живеем в провинцията, мадам. Така че да, определено е селско.
― Градината въобще не е селска – намеси се отново лорд Съмърхейс. – Когато всичко разцъфти, тя сигурно е най-прекрасното кътче, с което човек може само да се гордее.
Одриана си помисли, че е много мило от негова страна да защити градината и земята на дома й, макар да подозираше, че го прави повече заради насладата от спора с майка си, отколкото заради нея.
― Значи не живеете с майка си – продължи замислено лейди Уитънбъри. – Две неомъжени млади жени, които живеят сами в провинцията? Това не е ли необичайно?
― Въобще не е необичайно – обади се и маркизът. – След войната е доста често срещано явление.
― Госпожа Джойс, братовчедката на госпожица Келмслий, наистина е вдовица от войната – обясни Съмърхейс.
Това накара майка му да млъкне, но не и да спре внимателния си оглед. Одриана чувстваше неодобрение под изостреното й внимание.
― Какви цветя отглеждате в тази оранжерия? – попита маркизът.
Тя описа луковиците, които засаждаха в края на зимата, амарилиса през есента и различните сортове мушкато, които размножаваха и дори създаваха хибриди.
― Градинарите ви сигурно са много заети – поклати глава лейди Уитънбъри.
― Ние правим всичко сами, мадам. По-скоро Дафни и Лизи вършат повечето работа, а аз и Силия помагаме.
― Лизи? Силия? Значи има още млади дами. Прилича повече на абатство.
― Същото казва и братовчедка ми. Но не абатство, а дом за сестри. В средновековна Франция е било доста често срещано. Жени, които не са били монахини, са живеели заедно, като нас. Някои можели да работят и извън стените на обителта, но никоя не полагала клетва и всички живеели заедно, като комуна.
― Значи вашата братовчедка използва собствеността си добре – изрази одобрението си маркизът.
Майка му се изправи и се извиси страховито над Одриана и маркиза.
― За мен беше удоволствие да се запозная с вас, госпожице Келмслий, и да науча за необикновения ви дом. Звучи прекалено радикално и независимо за мен, но аз съм само една старомодна жена. А сега ще помоля да ми простите, но имам належаща работа. – Тя се наведе и целуна маркиза по главата, сякаш беше дете. Сетне отправи директен поглед към лорд Себастиан, докато излизаше.
― Ще ви изпратя, майко – предложи той. – Госпожице Келмслий, брат ми ще се радва на компанията ви, докато аз се върна, ако сте така любезна да останете с него.
― Да, останете, моля – настоя и маркизът. – Разкажете ми за тази лозница.
― Тя защо е тук? – Въпросът прозвуча като свистене на камшик в мига, в който вратата се затвори зад тях.
― Защото аз я поканих – отговори Себастиан.
― О, Господи, дай ми търпение. Звучиш също като него с язвителните си уклончиви отговори. – Тя не тръгна към собствените си покои, а надолу към библиотеката, където продължи да върви безцелно напред-назад, отправяйки му недоволни погледи. – Надявам се, че не си направил нещо необмислено и прибързано, нали? – попита накрая. – Едно е да се забавляваш с дъщерята на човек, който бе опозорен, както стана с баща й, и съвсем друго да се опитваш да поправиш недискретността чрез...
― Чрез какво?
Тя спря да върви и се обърна към него.
― Шокиращо е, че си я довел тук, предизвиквайки с това още повече присмех в обществото. Тя е най-неподходящата във всяко отношение. Дори без този унизителен скандал, дори без позора на баща й, тази жена не е за теб. Това не е ситуация, в която честта и благородството изискват да постъпиш правилно. Освен това, каквото и да има между вас, то трябва да приключи. Подобна връзка само ще навреди на семейството и на твоето влияние.