Ако приемеше предложението му, дали щеше да бъде предателство спрямо баща й? Дори ако с това допринесеше за сигурността на майка си и за шанса на Сара за по-добър живот? Не мислеше, че баща й би я упрекнал за подобно решение. Въпросът бе дали тя щеше да се упреква и обвинява.
От друга страна, ако имаше новото, по-високо положение, което й се предлагаше, може би щеше да намери по-бърз и по-лесен начин да изчисти името му.
― Ако го направим, предполагам, че ще бъде съюз като онези, за които сме чували сред висшето общество – продължи Одриана. – Ти вероятно ще имаш любовници, а след време, след като се роди синът ти, аз също. – Откри, че й е лесно да говори открито с мъж, с когото бе споделила скандални интимности и ласки.
Себастиан продължи да върви, преди да отговори:
― Разбира се.
Когато стигнаха до къщата, тя още държеше огърлицата.
― Не мога да я приема.
Той я взе от ръката й, сетне взе и чантичката й. Пусна огърлицата в нея и я върна.
― Ако отново ми откажеш, това ще бъде единствената компенсация, която ще получиш. Ако приемеш, мисля, че е подходящ подарък за годеж.
Дафни наистина се бе върнала от задачите си. Беше отказала на поканата да изчака вътре и сега седеше в каретата на лорд Себастиан.
Пред вратата на къщата той предаде Одриана на лакея. Тя се сбогува с него, направи крачка, сетне размисли и се обърна отново.
― Предполагам, че тези няколко часа на седмица ще бъдат напълно поносими.
― Днес ви показах най-малкото от онова, което ви очаква като част от този съюз, госпожице Келмслий. Надявам се, че ще ме уведомите относно решението си до края на тази седмица.
― Да, ще го направя.
Тя се качи в каретата. Дафни изглеждаше спокойна и въобще не се сърдеше, че е трябвало да чака.
― Срещна ли се с маркиза? – попита тя, когато каретата тръгна.
― Да, и той беше много мил.
Дафни се отпусна на седалката.
― А маркизата там ли беше?
― Както ни бе обещано. Срещнах се и с нея. – Одриана сбърчи нос с отвращение.
Дафни се засмя, дръпна завесата и огледа елегантната вътрешност на каретата. После се загледа за няколко минути през прозорчето, обърна се и погледна Одриана в очите.
― Е, мила братовчедке, кога ще бъде сватбата?
Два дни след нейната визита Себастиан получи писмо, с което Одриана приемаше предложението му. А писмото на майка й – госпожа Келмслий, пристигна още на другия ден. В него се изразяваше сдържана радост и имаше покана да я посети. Той го направи веднага и се срещна с нея и по-малката й дъщеря Сара, пи пунш в малкия им салон близо до Ръсел Скуеър и прекараха половин час, бъбрейки незначителни глупости и преструвайки се, че домакинята не го мрази.
Сетне госпожа Келмслий се захвана с преговорите. Изяви желание за малка, дискретна сватба, тъй като не бе минала година от смъртта на съпруга й. Освен това поиска разрешение да поднови гардероба на Одриана за негова сметка, както и да поръча сватбени тоалети за себе си и за Сара.
Не бяха дискутирани конкретни суми. Би било невъзпитано да се говори за пари. Съгласявайки се да удовлетвори тези женски капризи, той осъзна, че току-що им бе дал пълна свобода да пазаруват. Разкъсвани между импулсивното желание за отмъщение и възможността да се облагодетелстват, жените от семейство Келмслий със сигурност щяха да го вкарат в дългове.
Морган изрази задоволство, когато разбра, че Себастиан е „предприел правилната стъпка“, но той имаше доста опростени възгледи за правилно и грешно, честно и порядъчно. Себастиан се радваше, че брат му е доволен, защото, когато пристигна писмото от Одриана, той се почувства прекрасно.
Тя се оказа жива, весела, умна и чувствена, а можеше да бъде много по-лошо. Ако по-късно решеше, че е попаднал в някакъв ад, би могъл да последва примера на баща си. Тя дори очакваше подобна стъпка от него.
Майка му не каза нито дума, когато я посети, за да я информира за решението си. По време на разговора дори не го погледна. Една статуя щеше да бъде по-жива от нея и дори актьор не би могъл да бъде по-красноречив. Накрая, когато си тръгваше, тя го осведоми безизразно, че ще се заеме с подготовката за сватбата и закуската, така че семейството да не бъде подложено на пълно унижение. Тъй като се бе запасил с търпение и смелост за дълга и скучна кавга, той я целуна с благодарност, преди да се измъкне от леденото й присъствие.
Обявяването на годежа предизвика безброй вдигнати вежди и порой от клюки, но бурята скоро отмина и вятърът в платната на скандала утихна. Със сигурност през идните години щеше да има леки пориви, но една седмица след новината за сватбата Касълфорд му изпрати писмо, с което му съобщаваше, че приема взаимноизгодната търговия с услуги помежду им, която бе отхвърлил преди по-малко от седмица. Това беше знак за връщане към нормалното в политическото влияние на Себастиан.