― Онзи ден в градината, когато ти дадох огърлицата...
― Да?
― Какво мислеше, че щеше да се случи, ако не бях спрял?
Съзнанието й се върна към онзи ден и изненадата, която я обзе тогава. Начинът, по който той целуна крака й, а после и бедрото.
― Ти какво искаше да се случи? – продължи да пита той.
Тя не бе искала нищо. Наистина. Но женското й тяло бе доловило, че предстои нещо много диво и прекалено шокиращо, за да бъде изречено.
Себастиан прочете неизказаната мисъл в очите й. Целуна лицето й, после гърдите. Тялото му слезе надолу. Дишането й се накъсваше все повече. Физическата й реакция я изуми. Нощта се изпълни с живот и еротична чувственост.
Когато разтвори краката й, Одриана затвори очи, за да се скрие от него и от себе си. Инстинктивно премести ръката си в жест на скромност.
Той целуна бедрото й.
― Няма да ме спреш. Ти си моя. Цялата.
Продължи да я съблазнява с целувки, които смекчиха заповедническия му тон. Опустошителните му докосвания я увериха, че няма да спре, и я подготвиха за онова, което следваше. Когато то дойде, тя вече не бе шокирана, нито искаше да се отдръпне.
Първо потъна, а след това се удави в невероятното усещане, което я направи безпомощна и я накара да извика, докато по тялото й се разля безмерно удоволствие и заглуши всички други усещания.
След това той бе върху нея, с нея, в нея, и двамата се сляха в едно гневно, бясно темпо, което поддържаше пулсиращото удоволствие като дълго прекрасно ехо.
Зората изгря, а Одриана още бе в прегръдките му. Себастиан още лежеше, както бе паднал след кулминацията, която изригна от него и го разкъса.
Той опита да се освободи толкова внимателно, колкото му бе възможно, но въпреки това тя се събуди. Обърна се и отвори очи. В погледа й имаше дълбока благодарност, а също и лека сянка на смущение и объркване.
Все пак смущението й премина доста бързо. Голотата събужда близост и тя откри, че комбинацията от двете съпровожда брака им още от първия следобед.
Двамата скоро щяха да тръгнат всеки по своите дела. Той – зает с ежедневните си планове и задачи, а тя – с нейните. Точно сега обаче Себастиан остави всичко друго настрани и се потопи в спокойствието на ранното утро.
― Сезонът скоро ще започне и двамата ще бъдем заети денем и нощем. Преди това искам да те заведа в семейното имение и да те представя на хората там. Те очакват да го направя.
― Сигурно ще ми хареса. Провинцията ми липсва сега, когато през цялото време съм в града.
― Можем да останем за повече време, ако ти хареса. Ще заминем в края на тази седмица.
― Следващата седмица ще е по-добре.
― Има нещо, което трябва да свърша по пътя, и то не може да бъде отлагано. Защо другата седмица ще бъде по-добре?
― Майка ти има някакви планове за мен в края на седмицата.
― Тя може да промени плановете си. Ще тръгнем в четвъртък, така че кажи на Нели да приготви багажа ти.
Одриана не бързаше да напусне леглото му. Това му хареса. Вчерашната буря, която бушуваше в него, бе отминала далеч. Нощта беше прокудила облаците поне за няколко часа.
― Има още нещо, което трябва да ти кажа – започна Одриана.
Тя нямаше навика да бърбори в леглото. Този увод моментално събуди в него инстинктивната мъжка предпазливост и той застана нащрек. Ако беше друг тип жена, сега бе моментът да си изпроси скъпи подаръци.
― Още нещо за брат ми ли?
― Не. Много по-лошо, което ме натъжава. Вчера лейди Ферис каза на майка ти, че Силия е дъщеря на куртизанка и преди няколко години е била доведена в града, за да се включи в бизнеса на майка си.
В него се събуди някакъв смътен спомен за отгледана в провинцията дъщеря на прочута жена за удоволствия, която била обучавана от майка си. Имаше търг с наддаване за нейната девственост и във всички клубове се говореше само за това. Той не бе участвал, но много от познатите му бяха. Момичето се славеше с красотата си и се предлагаше за висока сума.
― Мисля да пиша на Силия и да я попитам дали е истина – продължи Одриана.
― Добре. Това е мъдро решение.
― Ако е истина, няма да я каня тук. Ще уважа желанието на майка ти и няма да я каня на гости, нито ще ме виждат с нея.
― Извинявай, че трябва да го кажа, но този път майка ми е права. Съжалявам, че трябва да стане така.
― Разбирам защо трябва. Обаче искам да ти кажа, че няма да скъсам напълно с нея и с другите, както ми нареди майка ти. Ще ги посещавам, без да привличам внимание, но няма да изоставя приятелките си.