― Няма да търпя това!
― Проклет да съм, ако те оставя да живееш така, ако има шанс за подобрение. – Той хвана стола на Морган и се наведе към него. – Ще позволиш на лекарите да те прегледат и ако открият някакъв знак за надежда, ще се бориш. Аз ще те накарам.
Себастиан яздеше към кралските барутни мелници „Уолтам Аби Роял“. Преди четири години уличките бяха оживени, а каналите – пълни с лодки и баржи, пренасящи суровини, материали и бурета с барут. Откакто свърши войната, тази добре разработена фабрика в Есекс произвеждаше само една десета от предишната си продукция, а дворът и сградите бяха сравнително тихи и спокойни.
Фабриката обаче още действаше. Мъже пренасяха на гръб чували със сяра. Други горяха въглища. Димът се виеше над леярната, където се подготвяше сярата. Бъчвари сглобяваха и набиваха обръчи на буретата.
Работниците, чиято работа бе най-опасна, се размотаваха пред мелницата. Внимателно смесените съставки се смилаха вътре, а до тухлената постройка имаше огромно водно колело, което се въртеше в Милхед Стрийм и задвижваше воденичните камъни.
Един от мъжете се втурна вътре да сипе вода върху големия камък, така че летливият барут да не полепне по повърхността. Всички хора тук във фабриката, както и в града, бяха изложени на висок риск от експлозия всеки ден, но не толкова, колкото мъжете, които работеха в самата мелница.
Себастиан пое по алеята покрай канала, за да намери канцелариите на фабриката. Влезе вътре и се представи на чиновника.
Друг мъж, висок, жилав и слаб, с гъсти вежди и дълбоко издълбани бръчки, излезе и се представи като господин Мидълтън, началник на склада. Той покани Себастиан във вътрешния кабинет. Недодяланото му лице се сбръчка от тревога.
― Ние нямахме нищо общо с тази работа, сър.
Себастиан дори не бе споменал по каква работа е дошъл, но не се изненада, че господин Мидълтън се досети. Ръководителите на всички кралски мелници бяха нащрек спрямо всеки, който се интересуваше от некачествения барут.
― Надявам се, че ще ми помогнете да открия кой имаше. Не съм тук, за да ви разследвам под лупа.
― Дори и да го направите, няма да мога да помогна. На този пост съм отскоро. Преди мен тук е бил господин Матюс.
― Тогава откъде знаете, че тази мелница няма нищо общо?
― Ние сме кралска мелница, сър. Тя принадлежи на Короната, както ви е известно, а също и тези във Флавишам и Билингколинг. Бащата на господин Конгрив я построил, за да осигурява на армията и флота най-добрия барут, и ние сме горди с качеството на стоката, която произвеждаме тук. Барутът ни е по-добър от произведения във всички останали кралски мелници. Това беше доказано научно.
― Господин Мидълтън, вие сте началникът на склада, вие внасяте материалите и изпращате барута.
― Точно така.
― Запознат ли сте с всички процеси, в това число и с транспорта?
― Разбира се.
― Тогава можете ли да предположите как негодният барут е стигнал до фронта?
Мъжът се замисли над въпроса.
― Това не може да стане.
― Но е станало. Не се е възпламенил, а не е бил влажен. Единственото обяснение е примесването му с лоши материали или неправилно смилане.
Реалността беше твърде чужда за светогледа на господин Мидълтън, който продължи да клати глава.
― Това не може да се случи в мелница, която и да е тя – отвърна убедено и категорично той. – Прекалено много хора участват в процеса. Минава през много проверки и много очи. Прекалено много очи.
― А ако не е била тази мелница или друга от кралските мелници? По време на войната бяха използвани и частни мелници за производство. Не всичкият барут идва от мелниците на Короната, нали?
― Повечето е от тях, но част от него не е. Обаче нашите стандарти са задължителни и за частните мелници. Дори ако бъде направена ужасна грешка, тя би трябвало да бъде забелязана в Арсенала*. Барутът се проверява там.
[* Склад за оръжие и муниции. – Бел. прев.]
― Всяко буре?
Устата на господин Мидълтън леко се изкриви в гримаса.
― Не всяко буре, но всяка партида. Всъщност продукцията от всеки ден. Ние го тестваме тук, те го проверяват там.
― Възможно ли е, като се знае, че барутът се проверява във фабриките, някой да е проявил небрежност и да не е направил проверката в Арсенала, както е редно?
― Имате предвид небрежност? Възможно е, но има и други отговорни лица. Барутът е сериозна работа, сър. При него не бива да се разчита на случайността.
Себастиан извади един лист хартия от джоба си.
― Въпросният барут е бил в бурета, върху които е имало такива печати. Говорят ли ви нещо?