Филипа Грегъри
Пленница на короната
книга четвърта от поредицата "Войната на братовчедите"
На Антъни
Пролог
_Лондон Тауър, май 1465_
Първа върви почитаемата ми майка — самата тя наследница на прочут род и съпруга на най-влиятелния поданик в кралството. Следва я Изабел, защото е най-голямата. После аз: последна, аз винаги съм последна. Не мога да видя много, когато влизаме в голямата тронна зала на Тауър, а майка ми отвежда сестра ми да направи реверанс пред трона и отстъпва встрани. Изабел прави много нисък реверанс, както са ни научили, защото един крал си е крал, дори ако е млад мъж, поставен на престола от баща ми. Съпругата му ще бъде коронясана за кралица, каквото и да си мислим за нея. После, когато пристъпвам напред, за да направя реверанс, за първи път виждам добре жената, която сме дошли да почетем в двора.
Тя е изумително красива: най-красивата жена, която съм виждала през живота си. Изведнъж разбирам защо кралят е задържал войската си, когато я зърнал за първи път, и се оженил за нея след броени седмици. Тя има усмивка, която разцъфва бавно, а после грейва, като усмивка на ангел. Виждала съм статуи, които биха изглеждали тежки и тромави редом с нея. Виждала съм рисувани мадони, чиито черти биха били груби редом с нейната бледа, сияйна прелест. Надигам се от реверанса си, за да се взра в нея, сякаш тя е изящна икона; не мога да отместя очи. Под вперения ми поглед лицето й се стопля, тя поруменява, усмихва ми се и аз не мога да не се усмихна широко в отговор. Тогава тя се засмива, сякаш намира откритото ми възхищение за забавно, а после виждам гневния поглед на майка си и изтичвам до нея, където сестра ми Изабел се мръщи.
— Беше се вторачила като малоумна — изсъсква тя. — Излагаш всички ни. Какво би казал баща ни?
Кралят пристъпва напред и целува топло майка ми по двете бузи.
— Имате ли вести от моя скъп приятел, вашия съпруг? — пита я той.
— Той изпълнява съвестно службата си към вас — отвръща тя бързо, защото баща ми пропуска тазвечерното угощение и всички празненства, тъй като трябва да се срещне със самия крал на Франция и херцога на Бургундия, разговаряйки с тях като равен, за да сключи мир с тези могъщи мъже от християнския свят сега, когато спящият крал бе победен и ние сме новите владетели на Англия. Баща ми е велик мъж; той представлява този нов крал и цяла Англия.
Кралят, новият крал — нашият крал — прави смешен, престорен поклон на Изабел и ме потупва по бузата. Познава ни, откакто бяхме малки момичета, твърде малки, за да идват на такива празненства, а той беше момче, поверено на грижите на баща ни. Междувременно майка ми се оглежда наоколо, сякаш сме си у дома, в крепостта в Кале, опитвайки се да открие недостатък в нещо, което прислужниците са направили. Знам, че копнее да види нещо, каквото и да е, което може да представи по-късно на баща ми като доказателство, че тази най-прекрасна кралица е негодна за положението, което заема. По киселото й изражение се досещам, че не е открила нищо.
Никой не харесва тази кралица. Не би трябвало да й се възхищавам. За нас не би трябвало да има значение, че тя се усмихва топло на Изабел и мен, че се надига от големия си стол, за да пристъпи напред и да стисне ръцете на майка ми. Всички сме твърдо решени да не я харесваме. Баща ми готвеше добър брак за този крал, изгоден брак с френска принцеса.
Баща ми работеше за това, подготви почвата, състави черновата на брачния договор, убеди хора, които мразят французите, че такъв брак ще бъде изгоден за страната, ще защити Кале, че може дори да върне Бордо в наши ръце; но после Едуард, новият крал, зашеметяващо красивият и бляскав нов крал, нашият скъп Едуард — когото приемахме като по-малък брат на баща ми и един прекрасен чичо за нас — заяви така простичко, сякаш поръчваше вечерята си, че вече е женен и нищо не може да се направи по въпроса. Вече женен? Да, и то за нея.
Той постъпи много зле, действайки без бащиния ми съвет; всеки знае това. Това е първият път, когато постъпи така в дългата триумфална кампания, която спаси рода Йорк от срамното положение, в което бяха изпаднали, когато трябваше да молят за прошка спящия крал и лошата кралица, до победата и престола на Англия. Баща ми беше до Едуард, съветваше го и го напътстваше, диктувайки всеки негов ход. Баща ми винаги е преценявал какво е най-добро за него. Кралят, макар че сега е крал, е и млад мъж, който дължи всичко на баща ми. Той нямаше да има трона, ако баща ми не бе станал застъпник на неговата кауза, учейки го как да води армия, водейки битките му заради него. Баща ми рискува собствения си живот, първо за бащата на Едуард, а после и за самия Едуард, а след това, точно когато спящият крал и лошата кралица бяха избягали, а Едуард беше коронясан за крал, и всичко трябваше да е прекрасно завинаги, той изведнъж, просто ей така, се ожени тайно за нея.