Николас изсумтя и изгледа продължително Джузепе, който размахваше вдъхновено четката. Това арогантно копеле Навара си въобразяваше, че може да задоволи всички прищевки на една жена. Въпреки това Николас се улови, че очаква със затаен дъх отговора на Доминик. Все едно се бе протегнал да хване нещо, което постоянно му убягваше.
Устните й се извиха в капризна гримаса, после очите й се разшириха. Николас затаи дъх.
— Една баня! — заяви пламенно младата жена. — Една топла, прекрасна… не, по-добре гореща… вана!
Навара избухна в смях.
— В такъв случай ще я имаш. Това и повече. А през това време ние двамата с твоя капитан ще си поговорим, нали?
Николас изгледа студено домакина си.
— Той ми прилича на мъж, който се нуждае от нещо — промърмори Навара и очите му внезапно се превърнаха в две безжизнени цепки.
— От информация — безгрижно отвърна Доминик. После посипа сол в раната, придружавайки думите си с престорено уплашен поглед. — Мисли, че ти си някакъв безжалостен бандит, на когото не бива да се доверяваме.
Навара се спря пред висока двойна врата.
— Той е мъж, който не се доверява лесно, нали?
— О, да — отвърна Доминик и изгледа намръщено Николас. — Освен това мрази да иска услуги от когото и да било. Нали съм права, Хоксмур?
Николас остана изненадан от липсата на желание да стисне тънката й шия с ръце.
— Не разполагам с нищо, за да се пазаря.
— Нищо ли каза? — изсумтя Навара. — Та ти доведе моята отдавна изгубена Доминик при мен и наричаш това нищо? Скъпи приятелю, ние бандитите сме хора на честта. Бихме умрели за приятелите си, така, както не се съмнявам, и ти би направил. Спокойно можеш да ме помолиш за каквато и да е услуга. — Усмихна се, но усмивката не достигна очите му. — Предполагам, че не си прекалено твърдоглав, за да ми я поискаш, нали?
Преди Николас да успее да измърмори някакъв язвителен отговор, Навара се извърна с едно презрително повдигане на раменете и отвори широко двойните врати. Доминик ахна смаяно и задъхано промълви името на Навара с прегракнал от вълнение глас. Николас наблюдаваше от прага как тя се втурна като дете в огряната от слънчевите лъчи стая, потънала в бели дантели. Той се почувства като риба на сухо. И по-объркан, отколкото през целия си живот досега. За пръв път откакто се помнеше, той забрави кой бе, забрави целите си, причините, които обуславяха действията му, работата си и предизвикателствата, които бяха движеща сила в живота му. Той беше мъж, лишен от всякаква мисъл, обсебен единствено от желанието за една жена.
Вратите се затвориха с трясък и Николас остана да се взира в махагоновото дърво, изгубил напълно дар слово.
— Сега можем да поговорим — рече Навара. — Освен ако не желаеш да останеш с нея?
Намекът бе съвсем явен и подейства на Николас като ведро със студена вода. Изгледа смразяващо италианеца.
— Водете ме. — Завъртя се рязко на пети и се помоли Богу дано не се бе издал пред този нагъл хубавец. Когато заговори, в тона му прозвуча неприкрита язвителност. — В момента ме вълнуват само делови въпроси и нищо друго. И те не могат да чакат.
Навара стрелна с поглед вратата, която се бе затворила зад Доминик.
— Трябва да са нещо много важно, тези делови въпроси, нали?
— Аз търся един мъж. Един арабин на име Рамзи, от бандата на Ел Сахиб. Корабът му плава под знаме с избродиран златен скарабей.
— Кой не е чувал за Ел Сахиб? Но нито един сицилианец не би приветствал появата му тук. Той е главатар на бунтовно арабско племе, нали? Ние водим наши битки, капитане, битки за нашата земя. От негова страна би било много неразумно, ако се появи тук.
— Неразумно, ала той се нуждае от нещо. Подозирам, че се крие с хората си някъде в Сицилия. Те са дошли с кораб… може би преди месец. Вие разполагате със собствени канали за информация, нали Навара?
Италианецът бавно кимна.
— Да разполагам. Моята мрежа от доверени хора ще ви помогне. Ще изпратя Рико в Палермо. Той е като мишка. Познава всички. Може да открие всичко и всеки на острова. Ако той не намери Рамзи, ще ви каже къде можете да го откриете.
— Ще отида с него.
— Но, капитане…
Николас пое дълбоко дъх и изгледа Навара по начин, който го накара да замълчи.
— Рамзи убива мишките за спорт и мъжете за удоволствие. Ще отида с Рико. Ако не се върна до сутринта, ще качите госпожица Уилъби на кораба й и ще я изпратите обратно в Лондон.
А ако тя откаже? Николас се поколеба.
— Господи, аз мислех, че тя ви слуша.
— Тя е жена, която се вслушва единствено в сърцето си, а не в някой мъж.
— Смятате ли, че бихте я накарали по друг начин, капитане? — Навара го изгледа пронизително и устните му леко потрепнаха, когато Николас се намръщи. — Мисля, че не. А сега, елате с мен. Нуждаете се от коне и оръжия. А ако не се върнете, аз лично ще дойда да ви потърся. В противен случай Доминик никога няма да ми го прости, нали?