— Тя може би ще предпочете да не предприемате нищо — не се сдържа да не промърмори Николас, докато двамата закрачиха един до друг по коридора.
Смехът на Навара отекна в цялата къща. Явната подигравка, скрита в него, неотлъчно преследваше Николас през остатъка от деня.
Доминик се протегна като доволна котка върху каменния корниз и извърна лице, за да улови по-добре лъчите на следобедното слънце. Стомахът й бе заситен от виното и печеното агнешко, умът й тънеше в лениво блаженство, а в душата й цареше покой. До нея Мия се бе излегнала върху диван, обсипан с възглавнички, напълно гола, с изключение на копринения шал, висящ между бедрата й, и медальона с огромен диамант, който проблясваше между гърдите й. Само преди няколко минути тя бе нахранила най-малкото си дете, момченце едва минало годинка. Детето спеше на дивана до нея, свито като малко кутре. Доминик погледна спящото дете и почувства как я обзема странна тъга. Тя се спусна над нея подобно на гъста пелена.
— Жените тук не носят дрехи, когато се пекат на слънце — с присъщата си безцеремонност заяви Мия. — Само бижута.
— Това не са дрехи. — Доминик докосна с върха на пръстите си деколтето на блузата си. Мия й бе дала една от нейните ленени блузи, която прилепваше плътно по тялото и едва покриваше гърдите. Широката пола бе дълга до глезените, а диплите й се стелеха във всички цветове на дъгата. Косата й бе разпусната и падаше свободно от края на каменния корниз, върху който се бе излегнала младата жена. Краката й бяха боси. Чувстваше се така, както си представяше, че би се чувствала някоя селянка — малко неспокойна, без особени морални задръжки и нетърпелива да направи нещо.
— Твоят капитан още не се е върнал — каза Мия, изразявайки на глас мислите на Доминик. Преди да успее да възрази, че Хоксмур не е нейният капитан и че е напуснал вилата без предупреждение, впускайки се нанякъде като побеснял бик, Мия продължи: — Себастиан е зает с хората си. Негодникът Джузепе остана да се цупи пред картините си, а готвачката си тръгна. Децата ми спят. Тук сме в безопасност. Никой няма да те види.
Доминик се подпря на лакти и изгледа недоверчиво домакинята си.
Мия се намръщи и махна нетърпеливо с ръка.
— Да не би да криеш нещо под дрехите си? Мисля, че не. Погледни ме. Дебела съм като крава, но не ме е грижа. Себастиан обича кожата ми да е златиста, с цвета на препечен хляб. Цялата, навсякъде, разбираш ли?
— Моята кожа не става с цвета на препечен хляб. Става розова. И носът ми се покрива с лунички.
— Ха! Ръцете ти, шията ти, бузите ти — те са златисти като мед. Гърдите ти — те също биха могли да станат златисти като мед.
Доминик се изчерви и извърна поглед.
— Твоят мъж може да бъде твой роб.
Неин роб. Доминик притвори очи и почувства как по цялото тяло я пробождат приятни тръпки. Запита се как ли би се държал Хоксмур като роб.
— Аз нямам мъж.
— Имаш своя капитан. Той е — как да го определя — великолепно животно.
Доминик почти потръпна.
Мия се изкиска като младо момиче.
— Той прилича на моя Себастиан, мъж, който кипи от страсти и живее заради опасността — също както и ти би живяла заради него, нали? Когато те погледне, ти изгаряш отвътре — тук. — Мия притисна длан към корема си и бавно я плъзна между бедрата си. — Той не прилича на никой друг.
— Да, не прилича — измърмори Доминик, прехапа устни и извърна поглед. Нямаше смисъл да го отрича. Мия, въпреки младостта си, надминаваше Доминик по женска хитрост и интуиция.
— Ето, опитай това. — Мия й подаде порцеланово бурканче, пълно с бял крем. — Даде ми го баба ми, когато се омъжих за Себастиан. Втрий го в кожата си. Ще помогне на слънчевите лъчи да проникнат в нея. Ще те накара да пожелаеш да свалиш дрехите си. Кожата ти ще бъде като коприна под ръцете му. Съгласна ли си?
— Да… искам да кажа, не. Аз… добре. Ще се намажа малко.
Изчервена, Доминик спусна краката си от ръба на корниза и взе бурканчето. Потопи пръстите си в крема. Беше гъст и странно студен. Започна бавно да го втрива в едната си ръка и по извивката на рамото. От топлината на кожата й кремът замириса.
— Ухае странно.
— Смачкани листенца на роза и мускус. Този крем засилва собственото ти женско ухание… за да те възбуди. Когато той те докосва, ще подивее от страст.
Пръстите на Доминик замръзнаха над бурканчето. Тя преглътна и затвори очи. Гласът на Мия бе хипнотизиращ със своята настойчивост, неустоим дори и за най-разсъдливия и разумен човек. Виното и слънцето, ленивото докосване на вятъра изглежда се бяха наговорили да я освободят от всичките й задръжки. Ароматът на крема сякаш се излъчваше някъде дълбоко от нея, където пулсът й започна да тупти. Доминик загреба малко с пръста си и го намаза в подножието на шията си. Почти мигновено кремът стана топъл. Втечни се и потече между гърдите й. Зърната й болезнено набъбнаха. Тя пое дълбоко дъх и започна да разтрива крема първо между гърдите си, после замасажира високите им извивки, едното рамо и накрая и другото. С полупритворени очи наблюдаваше как кожата й проблясва на слънчевите лъчи. Като коприна. Толкова топла… толкова чувствителна… всеки повей на вятъра бе като пръсти, които я докосваха — дълги, мъжки пръсти и широки силни ръце, с трептящи и опънати като струна мускули. Дали ще смъкне блузата от раменете й, или ще я дръпне рязко до кръста, за да освободи гърдите й?