— Мислиш за него — дрезгаво изрече Мия.
— О, Господи! — прошепна Доминик. — Опитвам се да не мисля, но не мога. Това е като някаква болест.
— Не е болест. Също като теб и аз се опитвах да не мисля за Себастиан. Беше невъзможно.
— Но защо си се опитвала? Вие със Себастиан сте… — Доминик примигна срещу Мия. — Ти си родена за него. Дори и аз го виждам. Аз си мислех — когато бях малко момиче — винаги съм си мислила, че съм влюбена в него.
— Ти обичаш само един мъж.
— Не. — Думата прозвуча като въздишка. — Не… аз не мога. Би било твърде глупаво от моя страна. Би било противоположно на всякаква логика и здрав разум.
— Ти си го чакала през целия си живот. И сега, когато той най-после е дошъл, ти не смееш да признаеш истината. Страхуваш се.
— Да — промълви Доминик, усещайки как страстта се разлива като огнена река по вените й. — Страхувам се. И би трябвало. Той е… той е…
— Той е истински мъж до мозъка на костите.
— О, да. — Гърдите на Доминик натежаха от възбуда. — Дори повече. Когато го погледна, когато съм близо до него, когато мисля за него, той ме поглъща цялата. Кара ме да чувствам неща, които никога не съм си представяла.
— Ти го обичаш.
— Не го обичам! Моето тяло жадува за него, но любов? Какво е това? Любов чувствам към родителите и брат си. Това е невидима нишка, която е свързала сърцата ни завинаги. Това е усещането за топлина и безопасност. Това е домът. Няма нищо общо с онова, което изпитвам към Хоксмур, когато влезе в стаята или ме погледне. Ако му позволя, той може да ме унищожи. И аз няма да го позволя… не мога.
— А ако той те обича?
Доминик рязко се изсмя. Извърна глава.
— Той е обичал само една жена през живота си и тя е умряла. Оттогава само използва жените и предпочита да са омъжени, но не за него. През целия си живот е избягвал всякакви постоянни връзки, дори с мъжете, които го смятат за свой приятел. Предпочита да бъде сам. Не се нуждае от никого. През последните двадесет години е изградил висока стена около себе си.
— А след като те срещна? Къде са всички онези жени?
— Сигурна съм, че е имало жени и след като ме срещна.
Мия презрително изсумтя.
— Очите му те следват като на мъж, който от месеци не е имал жена. Той ме вижда без дрехи и ме гледа така, сякаш съм баба му. Убедена съм, че за него не съществува друга жена, откакто те познава… освен във въображението ти. Мисля, че те обича, ала още не го е осъзнал. Заслепен е от гордостта и страстта си. Някои мъже не могат да допуснат жените да стигнат до сърцата им. С телата нямат затруднение. Но проблемът е много прост. Някога и моят Себастиан беше такъв. Но ти не ми вярваш. Какво ли знам за него, след като виждам за пръв път? Но аз виждам много повече от теб, глупаво девствено момиче!
— Не съм глупава! — остро отвърна Доминик.
— Но си девствена, нали?
Доминик издаде напред долната си устна и хвърли кос поглед към Мия. Другата жена й отвърна със закачлива и заразителна усмивка. Доминик сведе поглед, но усети, че едва сдържа своята. Завъртя порцелановото бурканче между пръстите си.
— Знам, че това е трудно да се скрие. Ще си призная, но само пред теб, скъпа Мия, че вече ми омръзна. Искам да кажа, че за пръв път осъзнах женствеността си едва откакто срещнах Николас. Него го привличат жени, които излъчват чувственост. Струва ми се, че жадувам да притежавам подобно излъчване.
— Тогава ще го постигнеш!
Доминик я изгледа недоверчиво.
— Просто така?
Мия сви елегантно рамене.
— Няма да ти отнеме много време, ако го искаш. Ти искаш да владееш положението!
— С Хоксмур? — Доминик изпусна шумна въздишка. — Да, предполагам, че това много би ми помогнало. Трябва да се противопоставя на чувствата, които изпитвам.